Болезнена политика

Томас Фридман, New York Times Съобщение: Феята на зъбите почина миналата вечер от усложнения, свързани със затлъстяване. Родена на 1 януари 1946 г., тя остави 400 млн. деца, живеещи предимно в Северна Америка и Западна Европа, известни под общото название „бейби бумъри“. „Феята на зъбите определено ще ни липсва“, заяви един от тях след кончината й, която съвпадна по време с британските избори и размириците в Гърция от 2010 г. Починалата има един жив роднина, който остава сам да се грижи за потомството й – това е г-н Облигационен пазар от Уолстрийт и лондонското Сити. От камбанарията на САЩ е трудно да се осмисли значимостта на британските избори и гръцките вълнения. „Те нямат нищо общо с нас“, мислят си повечето американци. По-добре е обаче да обърнем внимание на разиграващата се там драма. Току-виж се преместила в някой от нашите театри. Съществува мащабен общ наратив зад парламентарната надпревара във Великобритания, гръцката криза и протестите на американското движение „Чаена партия“ (Tea Party). Нашите родители бяха „най-великото поколение“ и си спечелиха това прозвище с огромни жертви и инвестиции, с които изградиха за нас свят на охолство. Моето поколение, „бейби бумърите“, се оказа „на скакалците“, както го нарича писателят Курт Андерсен. Погълнахме оставеното ни изобилие също както тези насекоми унищожават растителността. Сега заедно с децата си трябва да се превърнем в „поколението на обновлението“, което отново ще повиши доходите, само че този път по финансово и екологично устойчив начин. А това изисква сериозно приспособяване. Печатницата за пари Бейби бумърите в САЩ и Западна Европа бяха закърмени с идеята, че наистина има Фея на зъбите, чиято магия ще позволи на консерваторите да смъкнат данъците, без да орязват услугите, а на либералите – да увеличават услугите, без да вдигат данъците. Това обаче стана не с намесата на вълшебното създание, а благодарение на печатницата за пари, измамното счетоводство и масовата заблуда, че създаваме богатство, като заемаме от Китай и Германия или срещу покачващите се вътрешни стойности, или като създаваме токсични финансови инструменти, с които да търгуваме помежду си. Гърция например се превърна в суверенния еквивалент на General Motors. Също като мениджмънта на компанията и гръцките политици използваха евтиния финансов ресурс и субсидиите, станали достъпни с влизането им в Европейския съюз, не за да станат по-конкурентоспособни, а по-корумпирани, по-неконкурентни и по-малко склонни да събират данъци. Според гръцкото законодателство всеки, който упражнява определена „рискова“ професия, може да се пенсионира с пълна пенсия на 50 г. за жените и 55 г. за мъжете. В категорията влизат дори фризьорите, тъй като използват много бои и шампоани със съдържание на химикали. Във Великобритания всеки над 60 г. получава годишна издръжка за покриването на отоплителните сметки и може да използва всички местни автобуси безплатно. Много мило наистина, но ако можете да си го позволите. Не такъв вече е случаят с Обединеното кралство, където 25% от бюджета на правителството е съставен от заемни средства. Великобритания и Гърция са съвременните рекламни лица на новата политическа реалност, в която бейби бумърите ще трябва да приемат сериозно орязване на помощите и пенсиите си, така че в бъдеще децата им да имат работа и да не се борят с дългове. В противен случай ни чака конфликт между поколенията в целия западен свят. Разговарях с Дейвид Уилетс, кандидат за депутат от британската Консервативна партия и автор на новата книга „Ощипването: Как бейби бумърите отнеха бъдещето на децата си и как могат да го върнат“. Според него най-ефективното предизборно послание на торите е било плакат, изобразяващ бебе под заглавието: „Очите на тати, носът на мама, дълговете на Гордън Браун.“ Пояснението отдолу гласяло: „Дълговата криза на лейбъристите – във Великобритания всяко дете с раждането си дължи £17 хил. Те заслужават повече.“ Най-забележителното в британските избори е, че могат да се окажат първите в западния свят, „основани на болката“, смята Джон Микълтуайт, главен редактор на „Икономист“. Всички водещи кандидати предупреждаваха избирателите, че се „задават икономии“, но никой не посмя да каже колко болезнени всъщност ще са те. „Следващото правителство ще трябва да намали заплащането в публичния сектор, да замрази помощите, да съкрати работни места, да премахне редица социални програми и да ореже програми като тези за изграждането на училища и поддръжката на пътища“, така описа нещата „Файненшъл таймс“ на 26 април. Жалко, че нито една партия не спечели мнозинство в британския парламент, за да свърши тази работа. Разумно използване на всеки долар След 65 години, в които политиката на Запад се изразяваше предимно в раздаването на подаръци за избирателите, сега се налага тя да бъде съсредоточена върху ощетяването на хората. Разделяме се с илюзиите от времето на Феята на зъбите и казваме „здравей“ на болезнената реалност. Изобщо не е приятно. Питайте гръцките депутати, които след обявяването на мерките за радикални икономии се оказаха в парламент, обсаден от гневни демонстранти, скандиращи „Изгорете го до основи! Този продажен парламент!“ Моето мнение е, че американските и европейските политици (само не се смейте) ще трябва да станат много по-умни и честни. За да се превърнат в „поколението на обновлението“, те ще трябва да измислят начин да вдигнат някои данъци, за да увеличат приходите, и в същото време да намалят други налози, за да стимулират растежа. Ще се наложи да орежат някои услуги, за да спестят пари, и да инвестират в нова инфраструктура, за да увеличат икономическия капацитет. Вече се налага да използваме всеки долар разумно, защото изядохме резервите си, а „повелителите на дисциплината“ („електронното стадо“ на трейдърите на облигации) се върнаха с пълна сила. А и защото Феята на зъбите вече е мъртва.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *