Болезненото минало не уби вярата на източноевропейците в пазара

Стефан Уагстил

Кметът на Гданск Павел Адамович смята за незавършена революцията, преобразила Източна Европа преди 20 години. Бившият активист на профсъюза „Солидарност“, който в края на 80-те години печата нелегални вестници от мазето си, е възхитен от политическия и икономическия напредък в последните две десетилетия. Болезненото комунистическо наследство обаче все още тегне над обществото и всява у хората страх от съгражданите им и от властимащите. „Никога не са били толкова добре, никога не са имали по-хубава работа, жилище и кола, нито по-големи амбиции. Като общество обаче още сме доста слаби. Липсва постоянство в сътрудничеството“, казва Адамович.
За периода след падането на Берлинската стена Полша, Унгария, Чехословакия, Румъния и България, които се освободиха от тоталитаризма, постигнаха повече, отколкото първите посткомунистически лидери смятаха за възможно.
Съветските войски бяха изтласкани, демократичните принципи пуснаха корени, членството в ЕС и НАТО гарантира сигурността, а икономиката бе трансформирана от ръста на търговията и инвестициите. Стандартът на живот се покачи с 50%, а средната продължителност на живот нарасна с 4 години до близо 75-годишна възраст. Пътуванията зад граница, някога рядка привилегия, са нещо обичайно. За повечето централноевропейци животът никога не е бил толкова хубав.
Въпреки постигнатото тези общества са изправени пред сериозни предизвикателства – неравенство на доходите, липса на доверие в държавните институции и най-вече неспособност за окончателно справяне с комунистическото наследство.
Цената на предимно мирните революции от 1989-1990 г. бе, че повечето от представителите на комунистическия режим получиха възможност да възстановят позициите си. Румънският диктатор Николае Чаушеску бе екзекутиран, а неколцина представители на режима – вкарани в затвора. Мнозина обаче се реабилитираха с успех, като Александър Квашневски – министър от комунистическата ера, който бе президент на Полша между 1995 и 2005 г. Други започнаха доходен бизнес.
Търсенето на разплата често се концентрираше върху отварянето на тайни полицейски досиета, но разследванията рядко достигаха до вътрешния кръг на стария режим. Вместо това изобличаваха хора от периферията. Според повечето антикомунистически активисти сделките от 1989 г. са били цената за избягване на кръвопролития. За други борбата продължава. В Полша бившият министър-председател от редиците на консерваторите Ярослав Качински посвети управлението си на това, да разсее сенките от миналото. Бившата кранистка от пристанището в Гданск Анна Валентинович, чието уволнение през 1980 г. предизвика стачките, родили „Солидарност“, казва, че движението е било предадено от опортюнисти, като лидера Лех Валенса, който стана първият свободно избран полски президент. Болезнени спорове има и в Унгария, където разцеплението между бившите комунисти от Социалистическата партия и дясноцентристката ФИДЕС е почти фанатично.
Въпреки многото административни реформи регионът все още е измъчван от корупция. По данни на „Прозрачност без граници“ централноевропейските страни се смъкват в класацията, която подрежда държавите по оценките за равнището на прозрачност. Чехия е паднала от 39-о място през 1999 г. до 45-о през миналата. Полша се е смъкнала от 44-то на 58-о, а България – от 63-то на 72-ро. „Корупцията е пуснала дълбоки корени в региона“, казва Кристиан Сабадош, изпълнителен директор на унгарския консултант Political Capital.
Опасенията са, че кризата може да задълбочи проблемите. Регионът бе тежко засегнат – средният прогнозиран спад на БВП тази година е около 3,5%. Това е малко по-добре от очаквания срив от 4% за Западна Европа, но сравнението е подвеждащо.
Новите членки на ЕС от Източна Европа доскоро бележеха прираст със средно около 5% годишно, което е с близо 3% повече, отколкото при западноевропейските държави. Без този темп те не могат да се надяват да достигнат западния стандарт на живот. „Основният проблем не е рецесията, а слабият растеж в бъдеще. Годините, които губим в момента, са безвъзвратно изпусната възможност“, казва Ласло Чаба, професор по политология в Централноевропейския университет.
Сътресенията показаха устойчивостта на тази част от континента. Освен държави като Унгария, чиято икономика е в лошо състояние, има и такива като Полша, която по последни прогнози ще отчете ръст от 1% тази година – единствената икономика от ЕС с вероятен положителен резултат.
Ерик Бергльоф, главен икономист в Европейската банка за възстановяване и развитие, казва, че въпреки падането на някои правителства нито една страна не е изоставила либералните икономически политики. Крайнодесните националисти получиха сериозна подкрепа в Унгария, но не успяха да се възползват от тежките условия другаде. Имаше единични случаи на стачки и демонстрации (в България например), но въпреки растящата безработица няма много масови протести срещу икономическите принципи.
Щом най-тежката криза от 30-те години насам не е в състояние да разклати вярата на Източна Европа в западните ценности, трудно е да си представим какво би могло. Задават се трудности, но ако можем да съдим по последните 20 години, източните граждани на ЕС ще се справят с тях. „Не се предадохме през 80-те. Днес сме уверени хора. И сега няма да се предадем“, казва Ян Кшищоф Белецки, бивш активист на „Солидарност“ в Гданск и бивш полски премиер, който сега оглавява Bank Pekao.