Бонуси, гняв, пак бонуси, пак гняв

Всяка година, откакто това правителство е на власт, започва и завършва със скандали на тема бонуси. Първо изтича някоя информация в медиите, след което се надига неукротима вълна от гняв, подхранена от ширещото се схващане, че чиновниците трябва да получават, колкото и останалите, че и по-малко. И че всеки лев отгоре, даден за тях, е незаслужен и неморален. Опозицията с удоволствие раздухва скандала, забравяйки, че е правила точно същото.
Бонусите – (не)заслужени, (не)морални, (не)законни?
Управляващите, които са обект на гнева и обвиненията, сами подсилват ефекта от тях, като първо се опитват по всякакъв начин да прикриват истината. Когато пък това вече е невъзможно, започват да обясняват, че бонусите всъщност са законни и заслужени. Колкото повече обаче се обясняват, толкова повече затъват, така че накрая, както се случи този път, се налага на принесат някоя и друга оставка в жертва на старателно градената легенда за собствената си принципност и справедливост.
В някои случаи бонусите наистина са скандални, а възмущението и оставките – оправдани. Когато например шефове на доказано зле работещи институции се самонаграждават. Но в такива случаи не само допълнителните, но и основните възнаграждения изглеждат незаслужени.

Ниски заплати – лоша администрация

Въпреки всичко обаче прекаленото вторачване и истеричните скандали за бонусите са безсмислени и вредни. Защото изместват вниманието от по-важния за обществото въпрос – каква администрация иска да има, в ръцете на какви хора е готово да повери съдбата си.
Там, където юристът и чистачката имат еднакви заплати
Въпреки многогодишните обещания и закани за реформа, българската администрация продължава да бъде раздута, неефективна, некомпетентна и корумпирана. Качеството на предоставяните от нея услуги продължава да е незадоволително. Причините за това са много, но със сигурност една от тях е в прекалено ниските възнаграждения – от най-долните до най-високите нива в държавната машина.
При това не само в сравнение с европейските колеги на българските чиновници и управленци. Заплатите в администрацията са прекалено малки и в сравнение с все по-голяма част от заплатите в частния сектор, както и въобще на общия фон на българския стандарт на живот.
От друга страна не е нормално хора, които управляват и отговарят за милиони и дори милиарди, да получават толкова малко. Не е нормално, например, качествени юристи в министерство да получават колкото чистачка в голяма частна фирма.
Бонусите са компенсация за тази ненормалност. Ефектът от тях обаче е твърде съмнителен. Първо, защото чисто количествено компенсацията не е достатъчна. И второ, защото тази компенсация се раздава без ясни правила, което развращава системата още повече.
Не от днес или вчера, а от десетилетия насам върхушката на държавната администрация е измисляла и създавала истинско блато от порочни хватки, за да излъже данъкоплатците за реалните си доходи. Като например перверзната логика, според която чиновниците печелят толкова повече, колкото повече глоби налагат за нарушения на измислените от самите тях правила. Или хитрината с вечно „незаетите щатове”, които дават възможност да се раздуват разходите, да се получават премии и, при нужда, да се имитират съкращения.
В края на краищата тази схема заедно с малките заплати прави много трудно привличането и задържането на държавна работа на хора, които са едновременно компетентни, интелигентни и почтени.
Никакво връзкарство, никакви „Калинки“ и „Харизановци“!
Няма какво да се лъжем – едно от задължителните условия, за да имаме ефективна администрация, изградена от хора с такива качества, е сериозното, може би в пъти повишаване на възнагражденията. Но при още няколко задължителни условия.
 

Скъпоструващ популизъм

Първо: сериозно, може би в пъти, съкращаване на броя на заетите. Второ: премахване на всякакви привилегии от типа на поети от държавата осигуровки, „прослужено време”, специални отпуски, пари за „представителни” цели, дрехи и т. н. Трето: прекратяване на трикове като споменатите „незаети щатове”, повече такси и глоби – повече доходи. Както и на паралелните високоплатени участия в бордове, на гражданските договори и хонорарите за измислена „допълнителна” работа, която всъщност влиза в служебните задължения. С две думи: без всякакви бонуси, премии и ДМС-та.
И, разбира се, строги професионални изисквания и контрол, никакво връзкарство, никакви „Калинки” и „Харизановци”, пълна прозрачност и обвързаност на възнаграждението с целите, резултатите и оценката на потребителите на административните услуги.
Това всъщност са елементите на жизнено необходимата административна реформа, която от години всички управляващи обещават, но никога не започват. Цената на тази реформа си струва да се плати. Днешният популизъм с малките, допълвани с бонуси заплати в крайна сметка излиза на обществото много по-скъпо.

 Ясен  Бояджиев, Дойче веле