„Бон апети” по български

Както има и „еднокопитни домашни колбаси“ в България, твърди Г. Папакочев.
В началото на летния сезон Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) увери консулите на държавите от ЕС, че техните граждани могат да бъдат спокойни – по отношение на храната „България е една безопасна за туристите дестинация”, кълнеше се БАБХ. А основания за безпокойство имаше. Въпреки извършените 9 хил. проверки, съставените 500 акта за нарушения, затварянето на почти 70 обекта и бракуването на 10 тона храни, натравянията и чревните инфекции през миналото лято се оказаха проблем по българското Черноморие.
Млечните ментета
Каква е ситуацията сега? – През пролетта избухна скандалът с вносния „продукт” с етикет „Кисело мляко за пиене”. Той се оказа смес от свински желатин, царевично нишесте и концентрат от моркови и грозде.

Български млечни продукти на панаира „Ануга“ в Кьолн

По този повод шефът на Агенцията по безопасност на храните д-р Йордан Войнов трябваше да припомни по медиите, че българският Закон за храните забранява „стоки, натъпкани с палмово масло и соев белтък, да се наричат сирене, кашкавал, камо ли кисело мляко за пиене”. От друга страна Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите отговорно заяви, че „60 на сто от млечните продукти в България са менте”. Голямата „мълния” по скандалния повод изпрати премиерът Бойко Борисов, който поиска етикети с надпис „Вредно за вашето здраве” за този вид продукти с палмово масло.
Информираното тровене
На въпрос дали такива етикети вече са факт, хранителният инженер-технолог Атанас Дробенов от дирекция „Контрол по храните” към БАБХ поясни за ДВ, че в някои хранителни продукти действително се влага хидрогенирано палмово масло. Проблемът обаче бил друг, а именно, че то не винаги се отбелязва в съставките на продукта върху етикета, както предвижда законът. „Така потребителят е информиран и има възможност сам да избере дали да го купи и консумира”, уточнява експертът и допълва, че неговото ведомство контролира основно съдържанието на надписите и при пропуски налага съответните санкции. От друга страна се оказва, че големите европейски производители на млечни изделия са се отказали напълно от използването на палмово масло поради вредното му въздействие върху човешкото здраве. Излиза, че е бил прав премиерът Борисов…
 

А какви ли изненади са ни подготвили в тази къщичка?

Еднокопитни домашни колбаси
През тази пролет по животински останки край ямболско село Районната епизоотичната комисия констатира незаконно клане, при което близо 3 тона месо от коне, катъри и магарета незаконно са били продадени на пазара под формата на колбаси. Край Сливен по същото време антимафиоти разкриха нелегален „Винпром”, който зареждал със самоделни ракии, мастики и водки хотели на Южното черноморие, работещи по системата „ол инклузив”. По повод върнати от Германия 300 тона продукция в началото на сезона Асоциацията на билкарите призна, че българските билки са пълни с пестициди и са със съдържание на никотин над допустимото за ЕС ниво. В началото на лятото не друг, а споменатият вече шеф на БАБХ д-р Войнов отново констатира публично, че хората „масово отиват на почивка по морето, а свършват в болницата със стафилококова инфекция”. Причината – търговци и заведения не спазвали изричните забрани и хигиенни правила за да реализират по-големи и бързи печалби през сезона.
С глоби да вървим напред!
 

Произведено в в България: шопска салата

Въпреки масираните инспекции и независимо от актовете и глобите, напук на законовите изисквания и европейските стандарти в туристическия бизнес и това лято са констатирани поредните несъответствия в поддържането на системите за самоконтрол, липса на етикетировка, неправилно съхранение на храни, наличие на храни с изтекъл срок на годност, неизпълнение на предписания на контролен орган. Инж. Атанас Дробенов от „Контрол по храните“ обаче е оптимист: „От миналата година досега проверките са засилени многократно. И е нормално да има ефект, когато се упражнява по-строг и чест контрол. Нарушения отново се констатират, но са по-малко. И това е добре, защото навсякъде по света трябва да има държавен контрол”, е убеден експертът.

Георги  Папакочев, Дойче веле

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *