Брашно от луната

После наложи върху нея неприложимото, спрямо обекта си, разбиране, че думите имат връзка с нещата и с поведението. Надлежно свършената работа очаквано показа, че повечето премиерски приказки и обещания са точно и единствено това, приказки и обещания. Не по-малко очаквано премиерът приятелски привика инициаторите на сайта и буквално ги затрупа с приказки, хаотични препратки, връзки между някакви действия и намерения.
С тази маневра Бойко Борисов за пореден път използва думите, за да маскира мисловния си и поведенчески хаос и за да разбие предварителната рационална подредба на мисълта на стоящия отсреща. Тази негова способност и народняшкия чар на приказките му си остават важен негов политически ресурс. И все пак подобни събития все повече поставят важен въпрос: кога идва момента, в който вербалното омайване става тежка досада, а радостта да чуеш собственото си бръщтолевене „по телевизора“ преминава в пълзящо усещане, че ти говорят откровени глупости?
Този момент може и да наближава. Борисов влетя в публичността с краткия и едномерен изказ, който „обяснява“ политика, икономика и преход в няколко кратки изречения. Раздаде сбити присъди на виновните за „престъпния преход“ и на две на три сглоби работната си „теория за управлението“. После откри предметния реализъм и изостави работното си време, за да реже лентите на всичко, което може да се види и пипне. След преполовяването на мандата пълната вербална разюзданост полетя и към международната политика и Борисов скочи в обяснения за глобалната криза, проблемите в еврозоната и близкия Изток. Колкото по-малко разбираше от съдържанието на дискусиите, толкова по-обилно и директно обясняваше за какво иде реч (справка последния съвет на ЕС). Преминахме и през доктрината „дюнер“. Някъде там невронната структура напълно изгуби всякаква форма и стигнахме до свободния вербален поток. Досегашната кулминация на този процес е вече позабравеното пътуване на премиера до Катар и южен Кавказ. Този дипломатически рейд на Бойко Борисов в Катар остана в историята с поредицата гафове, които запълниха докрай всички рубрики на нашенските медии. От празните бизнес салони в 10 сутринта до плажните страсти на половината кабинет. Оттам той прелетя към Грузия и Азербайджан, където с магическа лекота съсече ненужно усложнявания енергиен възел, в който стоим оплетени десетилетия. С гениална интервенция българския премиер нахлу и пренареди невъзможно заплетената геополитика, в която бе затънала енергийната политика на този регион на света. Срещу алабалата на тройната коалиция бе поставена агресивната многоходова дипломация, срещу увъртанията на различни държави от региона застана твърдия стратег на енергийния триумф. Единственият проблем с цялата тази история е, че е пълна измислица.
Дискутираните обеми газ при това пътуване не са договорени, а това на фона на неимоверно трудната енергийна дипломация, която се изисква на практика обрича на неуспех цялото начинание. Разклонението на преносната система към Грузия трябва тепърва да бъде изградена без да има яснота кой, как и защо би се заел с подобно начинание. За струващото милиарди трасе Борисов обеща на грузинците европейски пари, за което по всяка вероятност Жозе Барозу е научил от медийните брифове. Към това следва да добавим липсата на необходима инфраструктура от грузинска страна, както и отсъствието на необходимите транспортни кораби, които да транспортират газ до България. Те също струват милиарди, а поръчките отнемат години. Към всичко това можем да добавим и липсата на готовност на пристанище Варна за подобна енергийна операция. Но всички тези затруднения са подробности, които не могат да бъдат оставени да пречат на архитекта на новия енергиен колос на Европа.
След подобни приказки не би било учудващо, ако българския премиер някой ден обещае и брашно от луната. Необходимо е единствено да се изпълнят две условия. Първото е да отгледаме пшеница там и после просто да я транспортираме. Щом все още има кой да се връзва…..

Владимир Шопов