Брюксел отчете като проблем за България практиките в банките с местна собственост
Европейската комисия постави България в графата „Прекомерни дисбаланси“, което е последната крачка преди стартиране на формална процедура, която може да доведе и до санкции. Основната причина, както става ясно отпрессъобщениетона институцията, са притесненията за практиките в банките с местна собственост, които може да имат „значителни последствия за финансовия сектор и макроикономическата стабилност“. Така България се нарежда сред петте страни в най-застрашената категория заедно с Италия, Португалия, Хърватия и Франция, като за последните две изрично е посочено, че през май ще се решава дали да се стартира формално процедура и ще наложи корективни мерки.
Банков удар
Решението на Брюксел не е изненадващо, предвид на кризата довела до отнемането на четвъртата по активи банка в България КТБ и ликвидната подкрепа за третата – ПИБ, която към момента продължава да ползва 800 млн. лв. държавна помощ и изпълнява план за преструктуриране одобрен от ЕК. Включването на констатацията, че проблемът е концентриран в банките с местна собственост, обаче е силен сигнал към правителството и БНБ. В краткото прессъобщение няма детайли кои точно практики представляват проблем според комисията, но предвид позоваването на трусовете около КТБ вероятно се имат предвид инвестициите в свързани лица и отпускането на необезпечени кредити довели до капиталов недостиг от 3.75 млрд. лв.
Нещо повече – по всичко личи че това е основната причина България да бъде преместен от най-леката група дисбаланси в най-тежката – за които се изискват решителни политически действия и специален мониторинг“. До преди 2014 г. за страната бяха констатирани дисбаланси по три показателя – задлъжнялост на частния сектор, трудовия пазар и нетната международна инвестиционна позиция. За тях е посочено че продължават да създават рискове, макар по последния от тях да е отчита подобрение. Така от краткото резюме става ясно, че основният фактор за по-критичното отношение сега е банковият сектор.
Какво следва
Засега още целите задълбочени прегледи страна по-страна не са налични, като вероятно там ще има повече обосновка за решението на Брюксел. На база на тези анализи ЕК ще отправи препоръки към Съвета на Европа и се очаква те да бъдат дискутирани на среща на финансовите министри през март. На база на тях се очаква до средата на април всички държави членки да представят програмите си за реформи, а през май комисията да им отправи своите препоръки.
Включването на банковата тема означава, че България вероятно ще трябва да предложи конкретни мерки, чрез които да адресира идентифицираните от Брюксел рискове. Вече финансовият министър Владислав Горанов публично заяви, че целият банков сектор ще премине през независима оценка на активите като част от намерението на държавата да влезне в единния надзорен механизъм и да предаде част от правомощията по тази линия на ЕЦБ.
Същевременно обаче БНБ продължава да бъде без подуправител отговарящ за „Банков надзор“ след като обвиненият за престъпления по служба Цветан Гунев беше отстранен. Освен негов заместник през годината ще трябва да бъдат избрани още нов управител и подуправител отговарящ за валутния борд, тъй като мандатите на Иван Искров и Калин Христов изтичат през есента. Още в началото н банковата криза практически всички политически сили поискаха оставки от ръководството на централната банка, които обаче така и не станаха факт.