БСК: Общата задлъжнялост расте с 5 млрд. лв. в сравнение с предишната година

Това съобщи в предаването „Преди всички“ заместник-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев.
 
Не самият размер на тази задлъжнялост е толкова тревожен, тъй като колкото повече или по-добре работи една икономика, все по-голяма е тази задлъжнялост естествено, включително и междуфирмената. По-тревожното е това, че расте просрочената част в тази задлъжнялост и вече близо 80% от тази междуфирмена задлъжнялост е просрочена, забавена. Именно това блокира възможностите в икономиката за по-висок растеж. Има един феномен, който наблюдаваме в анализа – по принцип държавата, разбира се, това е положително, е слабо задлъжняла – една задлъжнялост от 17-18% е много ниска, от БВП. Но това контрастира с една свръхзадлъжнялост на корпоративния сектор, където тази задлъжнялост е над 200% от БВП. Вредното влияние на тази свръхзадлъжнялост при бизнеса е много по-силно отколкото в държавата. Потискащият ефект на тази свръхзадлъжнялост в рамките на година се изразява в непостигнат растеж от порядъка на 1,5-1,8% допълнителен растеж, който ние не успяхме да постигнем, поради блокирането на финансовите възможности на бизнеса да оперира даже и на този ограничен пазар с ограничен брой поръчки.
Важни са мерките, които би следвало да се предприемат, с оглед да се намали тази задлъжнялост, посочи Колев и добави, че БСК предлага да се ускорят процедурите по несъстоятелност.
Спешните мерки са в посока на достъп до финансиране. Необходимо е да влезе свеж ресурс в тази междуфирмена задлъжнялост. Това е и ускоряване усвояването на евросредствата. Не на последно място – това е разплащането на държавата, на общините към бизнеса по изпълнени обществени поръчки. През 2012-а година тази задлъжнялост на държавни и общински институции към бизнеса се движеше от порядъка на 350-360 млн. лв., смята още той и добави, че за бизнеса е много важно също и яснотата по възстановяване на ДДС.
Колев открои и един от най-важните проблеми: Процедурите за обществени поръчки, не е тайна, че там самите проектодоговори, които се предлагат от възложителя, съдържат такива възможности за забавено плащане. Бизнесът може да участва в една обществена поръчка или да не участва, тя не може да предоговоря това, което възложителят предлага като срок на плащане. Тук не са малко случаите, когато възложителите предлагат примерно срокове на плащане 6 месеца след изпълнение на поръчката или след фактуриране, а бизнесът трябва да внесе съответните вноски, след като е фактурирал – той няма плащане насреща, не може да се разплати, включително и с контрагенти, със своите служители. Така че трябва да се изпълни тази директива за забавените плащания, която казва, че не може да се договарят срокове за плащане между всякакви търговски субекти, включително и държавни и частни субекти, по-дълги от 1 месец. За съжаление, никой не следи именно злоупотребата с тази възможност, а това създава и корупционни възможности. Ако вие сте човек, близък до властта, могат да ви платят на първия месец, тъй като срокът е примерно до 6 месеца. Но във всички случаи останалите кандидати трябва да предвидят тези разходи за 6-месечното чакане на плащането.
 

Финанси

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *