БСК: Правителството допълнително минира икономиката

Това каза председателят на УС на БСК Сашо Дончев по време на среща с посланика на САЩ в България Джеймс Уорлик, съобщиха от БСК. „Притеснително е, че дори в условия на криза разходите на правителството растат. Тъжно е, че по съвместните ни проекти нещата не се случват така, както бихме желали. Нещо повече, проблемите се задълбочават – и с Търговския регистър, и с обществените поръчки, и в съдопроизводството“, отбеляза Сашо Дончев. Той изрази тревога, че „държавата все повече завзема територии, от които като че ли си беше тръгнала“. Като примери в това отношение той посочи национализирането на фондовата борса, резерва на НЗОК, както и част от средствата на професионалните пенсионни фондове, опитите на държавата да се намесва в ценообразуването (вкл. на горивата и храните), нежеланието да се либерализира енергийния сектор (в нарушение на европейските директиви) и продължаващото кръстосано субсидиране на цени чрез непазарни подходи, което допълнително минира икономиката. Всеки месец стартира нова държавна компания. Само от началото на годината са станали факт три нови компании – за проектиране на пътища, за туристическа реклама и за учебно-професионалните центрове, изградени с немско финансиране. Не се използват достатъчно възможностите за публично-частно партньорство, а за всички е ясно, че държавата не е добър стопанин и мениджър. Пример в това отношение е Търговският регистър, чието ръководство се сменя при всяка смяна на правителството, а това създава нестабилност и е предпоставка за неефективност на управлението на този така важен за бизнеса инструмент, отбеляза Дончев. По думите му: „Държавата вече придобива невъзможно големи размери. Преди 20 години имахме в пъти по-добро здравеопазване при 180 работещи в Министерството на здравеопазването. Днес само в НЗОК работят повече от 2000 души, а общият брой на чиновниците в системата е над 4000 души. Същите тези чиновници днес елиминират конкуренцията в областта на здравните услуги – държавата възнамерява с внесените от нас здравни осигуровки да финансира чрез НЗОК с предимство държавни болници. Това е абсурдно в една пазарна икономика. Какво правим: бягаме от социализма или се връщаме към него? Скорошно социологическо проучване показа, че държавата е най-предпочитаният от младите хора работодател. От това могат да се направят много изводи, но най-важният е, че младите българи не вярват, че с труд могат да постигнат добро бъдеще и очакват това бъдеще именно от държавната служба – там, където ще са по-близо до публичните финанси. Икономически сме зле, но по-страшното е, че катастрофирахме морално – българската държава развращава българите. През последните 20 години чудесната българска поговорка „който не работи, не трябва да яде“, почти напълно изгуби смисъл. Мечтаел съм да ми дадат възможност да покажа какво мога, да вляза в конкурентна битка. Не мога, обаче, днес да бъда щастлив, когато виждам, че държавата се връща, завзема територии, посочва победителите в състезанието, доколкото въобще има състезание. Всички българи живеят зле и това е много тъжна констатация. Ежедневно ние търсим отговор на въпроса защо живеем зле, но рядко се сещаме, че по-добрият живот е възможен с повече труд, защото трудът стана все по-малко престижен в България. В България господства лошо отношение към успелите хора, като към нечестни хора. Това е въпрос на култура. Култура, насаждана десетилетия наред. Митът, че всички богати са лоши, възражда лъжата, че държавата може да оправи всичко. Ние искаме да покажем, че богат може да се става и благодарение на качества и много труд, а не само благодарение на търговия с влияние“. Изпълнителният председател на БСК Божидар Данев отбеляза, че нестабилната законодателна среда е една от причините за нестабилност и на икономиката. Само през втората половина на 2010 г. са променени 103 закона, а някои от тях са изменяни повече от два пъти, като общо промените са 231. Четири закона са приети с обратно действие, 19 са влезли в сила в деня на обнародването им, а 40 са променяни по повече от два пъти. „Не се прави оценка на въздействието на промените в законодателството, а това допълнително допринася за непрекъснатите му промени“, подчерта Божидар Данев. Той отбеляза ниското доверие в съдебната система, бавното и неефективно съдопроизводство. „Има противоречива практика на отделните съдилища по един и същ казус, вкл. свидетели сме на противоречива практика и спрямо хора с влияние и такива без влияние. Няма практически нито една ефективна присъда по дела с висок обществен интерес. В същото време, битовата престъпност драстично расте. Всичко това води до криза на доверието“, подчерта г-н Данев. Той сподели разочарованието на бизнеса от липсата на реални реформи в системата на администрацията, в пенсионната и здравната системи, както и все още нефункциониращото електронно правителство, въпреки сериозните по обем средства, усвоени за неговото изграждане. „Като цяло, липсва прозрачност на обществените разходи, липсват серия публични регистри (за обществените поръчки, за кадастъра, за задълженията на бюджета към бизнеса и пр.), а именно те са най-добрият инструмент за битка с корупцията“, подчерта Божидар Данев. Той обърна внимание върху задълженията на държавата и общините към бизнеса, което от своя страна е предпоставка за рязко увеличение на междуфирмените задължения – дългогодишен проблем, по който БСК е правила множество проучвания и предложения. „Рязко растат таксите, които се превръщат в скрито данъчно облагане. Сринаха се чуждите инвестиции. Вече 15 месеца финансовата сметка на страната е отрицателна, т. е. изтъняваме валутния борд. Расте броят и обемът на лошите и преструктурираните кредити“, изтъкна Божидар Данев. Специален акцент на срещата бе поставен върху силно влошеното състояние на пазара на труда. В тази връзка той отбеляза, че успоредно с безработицата, расте и броят на обезкуражените лица, с които реалната безработица достига 17 процента. Още по-обезпокояващо е, че само за една година броят на работните места в реалната икономика е намалял с 300 000, което е повече от 13 на сто. В същото време, административно разкриваните работни места са се увеличили с 6,2 процента – отново потвърждение на държавната намеса в икономиката. Посланикът на САЩ у нас предложи чрез Фондация „Америка за България“ да бъде предоставена експертна помощ на БСК по отношение усъвършенстване на работата на Арбитражния съд към камарата. „Що се отнася до Търговския регистър, ние трябва по-задълбочено да помислим как можем да помогнем, но като цяло, имаме общото разбиране, че това е един добър инструмент“, отбеляза Уорлик. Той посъветва ръководството на БСК да проведе серия от срещи с компетентните държавни институции във връзка с повдигнатите в хода на разговора въпроси, след което да информира за резултатите от тези разговори и, евентуално да се търсят допълнителни механизми за въздействие. „Аргументите ви звучат разумно и трябва да бъдат обмислени внимателно“, подчерта Уорлик. В този контекст, той прояви интерес относно механизмите за диалог между бизнеса и управляващите.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *