Бъдещето на България е в електрическите автомобили

Електрическата мобилност да се обособи като самостоятелен нов бранш в българската икономика, решиха единодушно участниците в редовното Общо събрание наИндустриален клъстер „Електромобили“.

Сдружението е партньор на Столична община в процеса на реализиране на общинската политика за развитие на електрическата мобилност на територията на гр. София, чрез която да се осигури използването на електрически автобуси и електромобили като транспортни средства. Партньорската инициатива включва и изграждането на градска система от зарядни колонки за електромобили. В рамките на това партньорство предстои и стартирането на пилотен модел с електрически автобус в гр. София със супер кондензатори.

Електрическата мобилност се очаква да бъде една от ключовите технологии за осигуряване на заетост и растеж през следващите десетилетия.България е една от деветте държави, членки на ЕС, които се присъединиха към Съвместната декларация за електрическа мобилност в Европа и поставиха електромобилите в центъра на вниманието и перспективите на този процес.

Автомобилната промишленост на ЕС продължава да е един от неговите най-важни икономически сектори, който произвежда над 20 млн. превозни средства годишно и осигурява 2.3 млн. работни места в сектора и допълнително още 10 млн. работни места в свързани с него сектори.

Освен това, пазарът на резервни части, техническо обслужване и ремонтни работи има жизнено важна роля за осигуряване на достъпна мобилност на милиони водачи наавтомобилив ЕС при следпродажбената поддръжка на превозните средства, като има сериозен принос за общото стабилно състояние на малките и средни предприятия в Европа, осигурявайки 3.5 млн. работни места в тях.

През 2010 г. в ЕС, близо 1.5 млн. заети в сектора работят в почти 50 000 компании. В сектора е генерирана над 74 000 млн. евро добавена стойност от продажбата на продукция за 255 млрд. евро. (4.4% от оборота в преработващата промишленост).

По отношение на страните-членки, секторът продължава да е доминиран от Германия, която през 2010-2011 г. допринася за повече от 42% от добавената стойност, което е около четири пъти повече от приноса на следващите две страни в класацията – Италия и Франция.

Характерно за производството на електрически автомобили е, че технологиите, свързани с електрическото и хибридно задвижване изискват съвсем различен подход, производствено оборудване, ноу-хау, квалификация на персонала и т.н., което до голяма степен намалява влиянието на утвърдените компании в световен мащаб и дава възможности за включване на нови участници в този бързоразвиващ се бранш.

Очаква се електрическите автомобили да постигнат пазарен дял от около 3% до 2025 г. в световен мащаб, но многократно по-висок в САЩ, ЕС, Япония и Китай.

А увеличаването на търсенето постепенно ще понижи цените на електрическите коли. Повечето прогнози са, че до 2025 г. електрическите или частично електрическите превозни средства ще достигнат до 50% от регистрациите на нови автомобили в Европа. Друга прогноза сочи, че след 2020 г. в ЕС няма да е възможно производството на превозни средства само с двигател с вътрешно горене, защото няма да покриват очакваните високи норми за изгорели газове.

До налагането на електромобилите, обаче, промишлеността ще бъде изправена пред безпрецедентни нужди от инвестиции, които ще се съчетават с изключително ограничен потенциал за печалба. Автомобилните производители инвестират около 75 млрд. евро годишно (една-трета от общите си разходи) за научноизследователска и развойна дейност, насочена преди всичко към развитие на електромобилостроенето.

През следващите десет години инвестициите в намаляване на въглероден диоксид в световен мащаб ще възлязат на около 300 млрд. евро, от които 50 млрд. евро ще бъдат изразходвани именно за алтернативни системи за задвижване на автомобилите като хибридни или чисто електрически.

Общият брой регистрирани електромобили в световен мащаб се е увеличил с около 4 пъти само за периода 2011-2013 г. Броят им е бил около 50 000 през 2011 г., а в края на 2012 г. са регистрирани над 200 000 електромобила (с батерии и плъг-ин хибриди). Това показва сериозен ръст в продажбите и съответно в пазарното търсене.

В края на м. януари 2013 г. Европейската комисия обяви законодателното си предложение за директива относно инфраструктурата за алтернативни горива в транспорта („Clean Fuel Strategy”). По отношение на електромобилността сред основните предложения са приемането като общ стандарт за цяла Европа на щепсел за зарядни станции „тип 2” и задължение за страните-членки до 2020 г. да осигурят определен брой публично-достъпни зарядни станции с този щепсел (за България – 7000 бр., за целия ЕС – 795 000 бр., с очаквани разходи от 8 млрд. евро).

Тъй като на този етап от развитието си електромобилната индустрия все още не е ясно обособена, тя се състои от голям брой подсектори, включени във веригата на доставки. Такива са производството на електродвигатели и електроника, електротехниката, мехатрониката, производството на акумулаторни батерии, металообработващата индустрия, ИКТ-индустрията и др. В България голяма част от тези отделни звена в производството на електромобили са относително добре развити, имат голям брой служители и задоволително ниво на опит и експертиза в съответната сфера на дейност. Сред изброените сектори като най-добре развити се открояват ИКТ, производството на електродвигатели и електрониката, като налице са голям брой компании, които са завоювали своите позиции на местния и международния пазар.

Перспективата за развитието на електроавтомобилите е многообещаваща, но освен сериозни инвестиции и иновации, за сектора ще е необходима и значителна по брой работна сила с висока квалификация. Драстичното намаляване на квалифицираните кадри и специалистите се очертава като ключов проблем, който ще възпрепятства развитието и функционирането на цели отрасли от българската икономика, сред които е и електромобилостроенето.