Бъдещето на българската икономика – какво ще ни дръпне напред?

Българияще получи 6.257 млрд. евро от СтруктурнияиКохезионнияфонд на Европейския съюз, ако споразумението на страната ни с Брюксел за програмния период от 2014 до 2020 г. бъде одобрено от еврокомисията във вида, гласуван от правителството. В изготвеното споразумение за партньорство между страната ни и ЕС има подробен анализ на силните и слабите страни на българската икономика (SWOT анализ). Според него до 2020 г. страната има възможност да наблегне основно на три икономически сегмента – развитие на научната дейност, бързо навлизане на интернет технологиите и комуникациите в повече икономически сфери и развитие на земеделието.

Средвъзможноститеза растеж е итуристическият сектор, където можем да привличаме чужденци салтернативни формина туризъм. Тукфигурира и опцията“Развитиена общата енергийна политика на ЕС”. Това обачепо никакъв начин не е дефинирано добре в споразумението за партньорство. Производствата от тежката индустрия, химическата и нефтопреработваща промишленост са само бегло споменати.

Такаадминистрациятаеочертала двеосновнинасоки на развитие –комуникационен сектор и земеделие. Към тях са ”пришити” дейностите туризъм и общоевропейска енергийна политика, става ясно от публикуваните данни.

Далиикакще се срещнатразвитието на интернет технологиите съсселското стопанство унаспредстои да видим вследващите шест години.

Опитът досега не е много обнадеждаващ. Като цяло интернет технологии, аутсорсинъта на услуги и програмирането се извършват в основните икономически центрове у нас – София, Пловдив и Варна, твърдят специалистите. За останалите по-малки населени места очевидно е трудно да привлекат ИТ специалисти на работа, защото не предлагат необходимите условия. Затова и за там очевидно развитието ще бъде в насока земеделие или туризъм.

Слабите страни:

Демографският срив. Първото място в списъка на слабите страни заемат неблагоприятните демографски тенденции. Населението застарява изключително бързо и през следващите две десетилетия работната ръка у нас ще намалява с много силни темпове. Това, разбира се, ще се отрази на производството и на икономическата ситуация в страната. Не бива да се забравя и фактът, че значителна част от младите хора в страната искат да отидат в чужбина, поне за известен период от време и след това да се върнат отново тук.

Друга слабастрана егеографското ни място, от гледна точка на свързаност на пазарите ни с другите от ЕС. Все пак общоевропейските пазари до нас са само тези на Румъния и Гърция. В същото време не бива да се забравя фактът, че страната ни е важен транспортен коридор между Европа и Азия.

Проблемни са сивата икономика и корупцията. Също проблем за бизнеса и хората у нас е сравнително неатрактивна административна среда и съдебна система, както и сериозният дял на сивата икономика.

Друга пречка си оставатнезавършените реформивсекторитеводи, здравеопазване, образование, съдебна система и публичната администрация. Високото ниво на безработица и неквалифицираната или неподходящо квалифицирана работна ръка също създават главоболия пред икономиката ни.

Затруднениятдостъп на малките исредни предприятия (МСП) до финансиране, както и ниската им ресурсна ефективност са част от проблемите, с които трябва да се справи България.

Регионалнитеразличия. У нас има и тенденция на задълбочаване на различията между столицата и регионите. С оглед на изведените приоритети обаче е малко вероятно да се стигне до сближаване на регионите, защото не са записани никакви инициативи как младите хора да си намерят работа извън София. Сериозен проблем си остава и забавянето при реалното въвеждане на електронното управление.

В анализае записано още, че страната ни страда от иновационен дефицит, слабо са разпространени информационните технологии в селските райони. Публичните разходи за научни изследвания, образование и здравеопазване са крайно недостатъчни.

Влошено здраве, рискът от бедност и социално изключване на значителна част от населението на страната също са едни от основните проблеми за страната ни.

Незадоволително еисъстоянието на инфраструктурата, като тукстава въпрос не само за пътищата, но за водната инфраструктура, тази за информационните технологии, здравеопазването и образованието.

Проблемисопазването на околната среда. Недостатъчни на този етап са и инвестициите в опазването на околната среда, а и България не използва достатъчно ефективно ресурсите си. В земеделието у нас се отчита небалансирано развитие на подсекторите в селското стопанство – в момента е силно развито зърнопроизводството за сметка на производството на плодове и зеленчуци. На страната ни й липсват и модерна напоителна инфраструктура, с която да може да се повиши качеството и стойността на продукцията от стопанствата.

В селските райони в България пък почтиняма дейности, коитода не са свързани по някакъвначинсъс земеделиеилигорско стопанство. Тази липсана диверсификация при работата втези райони също влошава жизнения стандарт на хората, както и възможностите за развитие.

У насне се използватподходящо почвитеиводите като те систематично се замърсяват от земеделските производители ииндустриалните предприятия. Недостатъчно добреса интегрираниобщинските и областните стратегии на насочени политики по отношение на защитените зони и осигуряването на тяхната свързаност в мрежата Натура2000, се казва още в анализа.

Странатани не опазва добрерибните си ресурсииморските екосистеми. Механизациятана риболовния труд пък еспряла някъде през 80-те години на миналия век и до момента не е извършвана голяма модернизация в този сектор.

Силните страни:

Това, скоетосе хвалим, са стабилната макроикономическасреда, ниските прекиданъци, развитаикономика встолицатаидоброравнище на морския и зимен туризъм. Биоразнообразието, плодородните земеделски земи и богатото ни културно наследство също са сред силните аргументи за икономиката на страната ни.

Благоприятниса иусловияза развитие на възобновяеми енергийни източнициза собствени нужди, става ясно още от анализа. В него като плюс за България е записано равномерното разпределение на средно големите градове в страната.

Странатани имапредимства сред другитедържавивпроизводството на етерично-масленикултури, добри са традициите при лозарството, винарството и овцевъдството. Традиции имаме и при създаването и отглеждането на гори, дърводобива и горската промишленост.

Спореданализаунасса запазени добрекултурните традиции, ачиталищата вмалкитеобщини успяватда поддържат на някакво ниво духовната дейност по места.

Експертитеот администрацията приематза сериозна заплаха пред страната ни развитието на глобалната финансова и икономическа криза. Проблем е нарастването на цените на храните заради климатичните условия и цените на горивата.

Съседните страни ирегионисъщо вече конкурират българскиятсектор за услугите от информационните и комуникационни технологии (ИКТ).

Много сериозен проблемса изадълбочаващите се демографскипроцесииемиграцията, езаписано ощеванализа. Заради този фактор и големи части от територията на страната се обезлюдяват.

Другсериозен риск за страната ни са климатичните промени. Те могатда доведатдо значимиприродни бедствия, атова, съчетано снеподдържаната инфраструктура, може да имамного тежки последици за икономиката на регионите.

Ерозиятапъкунищожавапочвите унас, авносана рибнипродукти убивароднотопроизводство, смятат ощеавторите на изследването.

Подобна мрачна картинане се представя за първипъти, кактовинаги, тя есъпътствана от обещания за реформи, които да променят тенденциите у нас. Реално обаче на този етап е повече от очевидно, че България е сред най-бързо застаряващите нации, хората не са доволни от здравния, социалния и финансовия си статус.

Преди няколко години работодателските организации поставиха въпроса за вноса на работна ръка и използването на ресурса от чужди работници, включително и бежанци, които да работят за създаване на БВП в страната ни. При сегашните нива на безработицата в страната вносът на работна ръка не би бил добро решение, но очевидно трябва да се използва по-ефективно ресурсът от млади хора, които излизат от ученическите и студенските скамейки и остават без работа. Както и да се наблегне на преквалификацията на нарастващия контингент на бюрата за труда.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *