Бъдещето на еврото зависи oт контрола на Германия

„Блумбърг“

Може ли еврото да запази позицията си на световна валута след суверенната дългова криза, разтресла валутното обединение? Може, но само ако еврозоната престане да съществува като механичен сбор от разнопосочно движещи се страни членки и се остави да бъде по-строго контролирана от северноевропейските държави кредитори начело с Германия. Този сценарий вероятно ще доведе и до по-строги и неприятни условия за южноевропейските длъжници, които трудно ще приемат новия баланс на властта на Стария континент.
Ваканционно лятно затишие последва обявения през май спасителен пакет от €750 млрд. за по-слабите членки на паричното обединение като Гърция, Испания, Португалия и Ирландия. Единната валута се покачи с 6% спрямо щатския долар от началото на юни, а Европа спечели ценно време, за да се постарае да оправи бъркотията.
Заради растящите разходи по спасяванията за страните членки е все по-трудно да надмогнат политическите и икономическите си различия и да преоткрият духа на солидарност, който може да гарантира бъдещето на еврозоната.
Подобна солидарност обаче си има и своята цена. Северът здраво стиска кесията си. Възможно е да настъпи истински политически хаос, ако Северът върви все така добре, а Югът продължи да потъва в дългове и рецесия. Може да се стигне дори до разделение на паричното обединение на по-силна северна и по-слаба южна част в следващите 5-10 години.
Базираният в Люксембург кредитен механизъм на еврозоната, създаден по условията на пакета за извънредна помощ, е средство, което позволява на блудните държави при нужда да заобиколят финансовите пазари, но в замяна на доста висока цена от гледна точка на лихвите.

„Почивка“ от капиталовия пазар

Това е замисълът и на отделен механизъм, в който са заключени €110 млрд. и от който Гърция вече тегли заеми, за да си даде две-три години „почивка“ от капиталовите пазари. Проблемът е, че рисковите премии за страната на вторичния пазар все още не са се понижили. Лихвите на капиталовия пазар за дълга на Атина са с над 8% над тези по германските държавни облигации.
Нови дестабилизиращи разногласия в Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) са почти неизбежни, докато институцията се бори с огромните предизвикателства пред паричната си политика под формата на програми за икономии, растящ дълг в южните членки на еврозоната и движен от износа добър растеж в северните държави кредитори като Германия.
Последиците от финансовите вълнения едва сега биват напълно разбрани от най-голямата европейска икономика. Става все по-ясна германската реакция на това, което канцлерът Ангела Меркел нарече „екзистенциално изпитание“ за еврото. Безспорно посланието е, че страната с население 82 млн. (в съюз с други дисциплинирани държави от Северна Европа) се опитва да упражни контрол върху европейската икономика заради неспособността на редица държави да редуцират дефицитите си.

Причини за кризата

Да видим как се случи всичко това.
Еврото се роди през 1999 г. в доста противоречиво време. От една страна, моментът бе благоприятен, защото позволи въвеждането на нова валута, която поне привидно въплъщаваше на европейско ниво положителните характеристики на германската марка, превърнала се в една от най-силните парични единици в света.
Обезпокоителното бе, че точно по същото време започна масовото натрупване на големи резерви в чуждестранна валута. Появата на единната европейска валута сложи началото на десетилетие, в което официалните валутни авоари скочиха четворно от едва $1,9 трлн. през 2000 г. на $8,1 трлн. в края на 2009 г., като 63% от тях бяха собственост на 11 азиатски държави начело с Китай.
Това трупане на валутни резерви доведе до увеличаване на ликвидността, задвижено от контрастите в платежните баланси, което пък допринесе за понижаване на лихвите и кредитните стандарти по цял свят. Съвкупността от тези развития произведе финансовите крайности, провокирали в крайна сметка трансатлантическата кредитна криза от 2007-08 г.

Само един размер

В Европа тези феномени насърчиха прекомерното заемане между нациите, които и без това бяха облагодетелствани от ниските лихви по „шаблонната“ политика на ЕЦБ. Това пък бе фактор за проблемите със суверенните задължения, появили се в някои членки на еврозоната през първата половина на 2010 г.
Всички тези елементи бяха взаимообвързани. През 1999 г. централните банки бяха нетърпеливи да редуцират зависимостта си от щатския долар и в появата на еврото видяха възможност да диверсифицират валутните си авоари чрез нова парична единица, която при това покрива много по-широка икономическа област от германската марка.
В резултат към края на миналата година официалните авоари в евро са били 27% от общите валутни резерви, сочат данните на Международния валутен фонд (МВФ). Това е сериозно увеличение спрямо дела от 18% към 1999 г. В същото време участието на щатския долар в световните резерви е било 62% към края на 2009 г. при 71% десет години преди това, посочват от МВФ.
Валутните бури в еврозоната по-рано през тази година може и да се окажат епилога на главозамайващия международен възход на еврото. Успехът му сега ще зависи от възродения дух на солидарност между северните и южните членки на региона.