Българинът спестява за жилища

Българските домакинства ще продължат да увеличават богатството си въпреки трудностите, предизвикани от световната икономическа криза. В краткосрочен план, през 2010 г. и 2011 г. ще се запази тенденцията от миналата година на по-балансиран ръст, както при финансовите активите (депозити, инвестиции в ценни книжа, пенсионни фондове и т.н), така и при задълженията (ипотечни и потребителски заеми, кредитни карти ). Оптимистичните прогнози от последния доклад на УниКредит Груп за богатството на домакинствата в региона на Централна и Източна Европа с фокус към България бяха представени днес от Милен Касабов, старши икономист в УниКредит Булбанк.
Според анализа в България за разлика от развитите страни се запазва тенденцията основна част от общото богатство на домакинствата (около 87% към третото тримесечие на 2009) да се съставлява от недвижими имоти. „Това може да се обясни с традиционната склонност към инвестиции и спестявания в жилища, както и с много ниската степен на развитие на капиталовите пазари и твърде ограниченото предлагане на пазара на алтернативни форми за спестявания и инвестиции”, обяснява Касабов.
Очакванията на икономистите на УниКредит са в близко бъдеще собствеността в жилища да продължи да има определяща роля в общото състояние на домакинствата у нас, но финансовите активи ще нарастват изпреварващо и постепенно ще заемат все по-голям дял, макар този процес най-вероятно да продължи да се осъществява с бавни темпове.
В структурата на финансовите активи, депозитите продължават да растат със сравнително добри темпове, вследствие и на добрата доходност, която предлагат. В следващите две години вероятно те ще запазят високият си дял от близо три четвърти от всички финансови активи на домакинствата, се посочва в анализа на УниКредит Груп в частта му за България. „Ценните книжа претърпяха сериозна негативна корекция, вследствие на колапса на капиталовите пазари през 2008 година и по-бавното възстановяване на вътрешния ни пазар впоследствие. В бъдеще, ценните книжа остават с висок потенциал, но възстановяването при тях може да продължи по-бавно”, смята Касабов. В същото време активите на пенсионните фондове останаха сравнително стабилни и обещават най-силен ръст през следващите две години, благодарение на гарантираните новопостъпващи средства ежегодно, ниската си база, а и по-консервативната инвестиционна политика, поради ограниченията за инвестиции в по-рискови инструменти. Именно по-ограниченият дял на спестявания в инструменти, свързани с движенията на цените на капиталовите пазари, всъщност е предпазил домакинствата от по-сериозно намаляване на богатството в сравнение с други страни през кризисната 2008, през която активите на българските домакинства са се стопили с 6.5%.
Като причина за увеличението на финансовото богатство на българските домакинства в бъдеще, макар и с по-ниски от досегашните темпове на растеж, икономистите на УниКредит Груп посочват значително по-ниското проникване на финансови активи в България в сравнение с други страни от ЦИЕ, което дава възможност за по-дългосрочна тенденция на солиден ръст във финансовото богатство.
Със сигурност обаче ръстът както на активите, така и на задълженията в бъдеще ще е далеч от бурните нива периода между 2000 и 2007 година (30% среден ръст на активите и 54% на задълженията). Отново за разлика от този период, в следващите две години активите ще нарастват по-бързо от задълженията.
„При финансовите пасиви, или задължения, бе регистриран много силен ръст през последните години, значително изпреварващ този при активите, което не бе устойчиво и благоприятно в дългосрочен план. През 2009 тази тенденция се промени и очакванията са тя да се запази през следващите две години, като финансовите активи растат малко по-бързо от задълженията на домакинствата”, прогнозира Касабов.
В структурата на пасивите се наблюдава изпреварващ ръст на ипотечните кредити, които продължават да печелят дял за сметка на кредити, свързани с потреблението.
Тази тенденция ще се запази, въпреки че промяната в структурата на пасивите няма да е така динамична през следващите две години. Всъщност, вследствие на потребителския бум, наблюдаван у нас в последните години, проникването на потребителското кредитиране спрямо брутния вътрешен продукт доближи нивата в развитите страни. Очакванията са възстановяването на потреблението на стоки за дълготрайна употреба и свързаното с него кредитиране да отнеме по-дълго време. От друга страна, ипотечното кредитиране ще продължи да бележи ръст, макар и с по-бавни темпове в следващите две години, поради спецификата си на по-дългосрочен кредит, все още по-ниската си степен на проникване, а и предпочитанията на домакинствата у нас за спестявания и инвестиции в жилища.