Българите в пенсионните фондове са 4,6 млн.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30 юни 2018 г. е 4 637 594 души, като нараства на годишна база с 2.45 на сто, съобщава Комисията за финансов надзор.Българите в пенсионните фондове са 4,6 млн.
В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към средата на 2018 г. са акумулирани нетни активи на стойност 13 107 047 хил. лв. В сравнение с края на първото полугодие на 2017 г. нетните активи на пенсионните фондове се увеличават с 11,80 на сто.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества през първото полугодие на 2018 г. възлизат на 92 736 хил. лв. и нарастват с 4.48 на сто в сравнение със съответния период на предходната година. Нетният финансов резултат /печалбата/ на дружествата към 30 юни е 2018 г. е в размер на 33 188 хил. лв, информира economynews.bg.
По данни на Комисията за финансов надзор за първото тримесечие средната доходност, която тези фондове са генерирали на спестяванията, е била 4.7%. Тя показва изменението на един пенсионен дял, който потребителите си „купуват“ при плащане на осигурителната вноска, след като първо е взета еднократна такса на входа от 4%. Освен това доходността е средногодишна, но обхваща периода за последните две години, за да даде повече перспектива. Ето защо в нея не се откроява толкова ясно силната червена вълна, която удари капиталовите пазари през февруари и също така се отрази и на българския фондов пазар. Ако гледаме движенията само за първите три месеца на 2018 г. спрямо резултата, постигнат към края на 2017 г., ще видим, че само един универсален фонд – този на „Бъдеще“ – няма понижение на стойността на един дял. При останалите фондове той се понижава с между 0.5 и 2% само в рамките на тези три месеца (виж графиката), в сравнение с октомври – декември 2017 г.
Един от основните проблеми на пенсионните дружества у нас е липсата на релевантен бенчмарк, с който да се сравняват резултатите. Тоест трудно можем да кажем дали пенсионните фондове печелят достатъчно за клиентите си. У нас има единствено минимална доходност, определяна от заместник-председателя на КФН. Тя се изготвя всяко тримесечие на базата на постигнатата доходност на всички фондове от съответния вид за предходния 24-месечен период, информира в.Капитал. Ако има рядък прецедент постигнатата доходност да е по-ниска от минималната, пенсионното дружество, управляващо фонда, е длъжно да покрие разликата до минималната доходност от създадени за целта резерви. Затова може да направим сравнение с обявените данни на пенсионни фондове по света. Така например пенсионните фондове в Канада декларираха отрицателна средна доходност от -0.7%, а норвежкият държавен пенсионен фонд от -1.5% за първите три месеца на 2018 г.
financebg.com