Българите – напъхани в туршията

Когато чух във вечерната емисия на една от националните телевизии резултати от допитването с какво са били заети умовете на българите в деня за размисъл, ми идеше едновременно да плача и да се смея, да се гневя и да се възхищавам от собствените си сънародници. В списъка от теми на първо място бе поставена туршията, следваха сметките за ток и отопление, данъците, още нещо и чак на пето място идваха изборите. Анкета, показваща трезвото, приземено здравомислие, благодарение на което сме изградили скептичните си теории и практики за устояване и самосъхранение, малките цели и късичкия хоризонт, да избутаме и този ден, да устискаме и този месец, да издържим и тази зима и да се хванем за зелено.
Кога и как да размишляваме?
Така горе-долу изглежда кръговратът на оцеляването по българските земи, матрицата, която ни крепи и изравнява във вековечното търпение, във философията “танто за кукуригу” и ни обещава предвидимост и почти поносим животец. Разсъждавам по въпроса, защото сега, след изминалия изборен ден и преди балотажа, ни предстои цяла почти седмица за размисъл, и сигурно бихме му се отдали, работейки през глава за насъщния, със стиснати зъби и устремен в идното поглед, ако вярвахме на политиците, които избираме.
Всеки от нас си дава сметка, че до трийсети, когато предстои балотаж, ще се сблъскаме с твърде много развързани духове на злото, бесовщини, компромати и вопиющо словоблудство, което освен че ще ни прати в още по-дълбокото на скептицизма, ще ни дозатвори и окончателно в туршията.
Такъв извод ми се мержелее подир пресконференциите на победители и победени, в които всеки държа предвидимото си партийно исо. Царе на късогледата скука без съмнение бяха водачите на БСП, които от години вече лишават България от естествена лява алтернатива. Затова и назовават бедите там, където не са.
Премълчаваната и подценена беда
А една от основните беди я изкрещя – за ужас на ритуали, протоколи и фасади – журналистката Илиана Беновска: за задушаването на свободното слово. Жалко, че никой не я разбра, а колегите й журналисти не се солидаризираха с нейния страшен вопъл. Да, липсата на свободни медии през годините, които да изградят и възпитат свободомислещи и решителни, предприемчиви и активни граждани, ще ни запраща винаги в точка първа: туршията.
Липсата на нелицемерна и почтена опозиция, която да е не алтернатива на грабежа и заменките, а на съграждането на модерна България също винаги ще ни запраща в точка първа: туршията.
Двусмислената усмивчица на циника Доган и самооблащението му, че решава националната съдба, изперкването на лумпенизираните и разпенени в крясъците си местни фашистчета, насипното състояние на синята коалиция, олицетворявала и попиляла надеждите на милиони – да изброявам ли още причини, поради които и денят, и седмицата, и животът, дадени ни за размисъл, отвеждат в задънената точка първа, където си оставаме нарязани и накълцани, заляти с много оцет, стерилизирани в самоизяждането си.

Мирела Иванова, Дойче веле