България въвежда синя карта за висококвалифицирани специалисти

. Съгласно европейската директива, този документ ще бъде въведен в България от 1 юни. Близо 1,7 процента от работещите в ЕС са висококвалифицирани специалисти от трети страни. Каква е причината за търсенето на чужди работници?

Оказва се, че редиците на висококвалифицираните специалисти у нас са доста оредели. Причините са много. Като се започне от модните тенденции в образованието и се стигне до изтичането на мозъци в посока Западна Европа. Така професии като инженер, физик, шлосер, монтьор, електроженист, дори медицинска сестра, стават все по-редки както в България, така и в Европа. Каква ще бъде ползата за бизнеса от въвеждане на синя карта за привличане на чужди специалисти от страни извън ЕС в България?
„Определено работодателите и бизнесът имат полза от въвеждането на такава синя карта за привличане на чуждестранна работна ръка – коментира Камен Колев от БСК. – Нашите проучвания показват, че за всеки трети работодател, или 34 процента от фирмите, основният проблем не е липсата на капитал и бюрократичните трудности, а отсъствието на квалифицирана работна ръка. Всеки втори работодател пък изпитва нужда от специалисти за отделни позиции. Така че, регламентирането на достъпа на квалифицирана чуждестранна работна ръка за българския пазар е от изключително значение за развитието на българския бизнес.”
Машиностроене, електротехника, строителство, лека промишленост, дори финансите, са сектори, в които има глад за тесни специалисти. Дори чуждите инвеститори изпитват затруднения за реализиране на проектите си, поради недостиг на такива кадри. Въпреки това, работодателите не очакват особено голям наплив. Условието е 2 години чужденецът да работи на българския пазар, след което ще има възможност да работи и в други страни – членки на ЕС. Това обаче крие опасността България да се превърне в трамплин за тези специалисти към ЕС.
„Не можем да променим посоката на движение на работната ръка, която върви от България към ЕС, от европейските страни в посока САЩ – очертава потоците на работната сила Камен Колев. – В България можем да привличаме единствено и само работна ръка от трети страни. Това се определя от стандарта и заплащането.”
Години наред “brain drain” тенденцията, или изтичането на мозъци, бе характерна за България. Сега процесът се обръща.
„Все пак България има стандарт, който за трети страни е достатъчно висок, за да представлява примамливо място за работа – продължава Камен Колев, като подчертава, че въпросът е да се направи най-добрият подбор за нуждите на работодателите. – Трябва да правим разлика между високообразовани и висококвалифицирани специалисти. Тези две понятия не винаги съвпадат.”
Някои работодатели твърдят, че България има нужда и от IT специалисти. А това е секторът с едни от най-добрите постижения дори в световен мащаб.
„Традиционно разполагаме с много добри специалисти и те имат предимство, че могат да работят в България и да получават заплати според европейските стандарти – казва Камен Колев. – Именно затова бизнесът се разширява, работата се увеличава, така че нищо чудно и в този сектор да привличаме квалифицирани кадри отвън.”
Българските работодатели разчитат да попълват незаетите работни места със специалисти от Сърбия, Хърватия, Украйна, Русия, Молдова…
„Стандартите са ни сходни, но имаме някои предимства – сравнява привлекателността на нашия пазар Камен Колев, като допълва, че всичко е въпрос на конкретни договорености, възнаграждения, условия на работа, перспективи за развитие. – Тези страни са потенциални доставчици на свободна работна ръка за България.”
След три години ще паднат всички бариери за достъп на българите до пазарите на труда в целия ЕС. Това ще бъде поредната вълна на “brain drain” и изтичането на квалифицирани специалисти навън. Тогава българският бизнес ще трябва да разчита изключително на синята карта.

Финанси