България в борба да се отблъсне от дъното

Осемте източноевропейски страни, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. излизат по-бързо от икономическата криза, отколкото техните западни съседи, но България и Румъния, които се присъединиха три години по-късно, все още изпитват сериозни затруднения, според последните статистически данни.
От EurActiv публикуваха обзор на ситуацията в Източна Европа, която преживя най-тежката си икономическа рецесия от падането на комунизма насам, принуждавайки страни като Унгария, Латвия и Румъния да поискат международна помощ.
През 2008 и 2009 г., много западни инвеститори бяха принудени да намалят присъствието си и плановете си за развитие на бизнес на изток. Отливът на инвестиции доведе до поевтиняване на полската злота, унгарският форинт и румънската лея. Но тези трудни времена изглежда вече са отминали и възстановяването на икономиките на новите страни членки е видимо през 2010 година. Очаква се всички те да отчетат растеж тази година.
Икономическото възстановяване в Източна Европа е възможно благодарение на конкурентните производствени разходи, квалификацията на персонала и гъвкавите предприемачи. Страните са подпомогнати и от техни близки търговски връзки с останалата част на ЕС.
Икономиките на Латвия и Румъния са единствените, които се очаква да се свият през 2010 г., отразявайки корекция на балоните на кредитирането. Словакия и Полша, които успяха да избегнат прегряване преди кризата, са най-бързо растящите икономики в региона през второто тримесечие на 2010 година.
Естония възобнови растежа си през второто тримесечие на 2010 г., след девет тримесечия на икономически спад на годишна база и е най-бързо растяща икономика в ЕС през третото тримесечие. Латвия също възобнови икономическото си развитие през третото тримесечие на 2010 година. Румъния е единствената страна от така наречените ЕС-10, която все още е в рецесия през третото тримесечие на тази година.
Къде е България в тази картина? От EurActiv правят своеобразна класация на страните по няколко ключови показателя. Прогнозен ръст на брутния вътрешен продукт на годишна база за 2011 г., прогнозната инфлация на годишна база, безработицата, бюджетното салдо и балансът по текущата сметка като дялове от БВП.
Разглеждайки тези показатели България в момента се бори да се отблъсне от дъното и е предпоследна в класацията, като по-лошо се представя единствено Румъния. България влезе в рецесия сравнително късно. Икономиката се сви с 4.9% през 2009 г. и влошаването продължи и през първото тримесечие на 2010 г., когато се счита, че беше достигнато дъното на кризата. Растежът се възобнови през второто тримесечие и се очаква да се засили до края на годината.
Като цяло реалният ръст на БВП за 2010 г. остава слаб, индустриалното производство на страната е в ниските си равнища. В допълнение, търговията на дребно и строителството все още са в стагнация, докато ръстът на кредитирането е ограничен от големия дял на лошите заеми.
Според данните от доклада на Световната банка, частните и държавните разходи в България ще се понижат през годината съответно с 3.6% и с 2.4%. Затегнатите условия на кредитния пазар, ограниченият приток на преки чуждестранни инвестиции и намалелите печалби на компаниите са едни от основните фактори, обуславящи трайна негативна динамика на вътрешното потребление през 2010 година.
Растежът в 2011-12 ще остане под средния отпреди кризата и по този начин временно ще забави процеса на догонване на страните от еврозоната. От Европейската комисия очакват 0.1% ръст на БВП за 2010 г., 2.6% през 2011 г. и 3.8% за 2012 година.
Българското правителство дава по-оптимистични цифри. Финансовият министър на страната, Симеон Дянков изчислява, че БВП ще нарасне с 3.6% през 2011 г. и с 4.7% през 2012 година.
Любомир Дацов, бивш зам. министър на финансите, описва тези прогнози като „нереалистични“. За постигането на такива темпове на растеж, са необходими повече чуждестранни преки инвестиции, перспектива, която няма да се реализира, поради това, което той окачествява като „враждебна политика“ от страна на правителството към чуждите инвеститори.
Дацов също критикува правителството за неговите „липсата на стратегия“ и „липса на воля за реформи във всички политически сфери“.
Икономистът Георги Ангелов от „Отворено общество“ също смята, че прогнозите на правителството са твърде оптимистични. Той счита, че правителството все още предстои да докаже своите реформистки амбиции и да канализира инвестициите си в по-ефективни икономически области. Ангелов предупреждава, че селското стопанство се превръща в „бюджетен вампир“, които да нарушава бюджетната стабилност на страната.

EurActiv