България държи 5% от световния пазар на клинични проучвания

В България се осъществяват 5% от обема клинични проучвания на световна база, каза доц. доктор Борислав Китов, председател на парламентарната комисия за здравеопазване, по време на дискусия за инвестициите и иновациите във фармацевтичната промишленост на Икономическия форум за Югоизточна Европа.

Инвестициите на международните иновационни фармацевтични компании в инфраструктура по осъществяване на клинични проучвания в България за последните пет години са в размер на 30 млн. евро, каза Зоя Паунова, мениджър за България на Астра – Зенека. Общо 1 500 са работните места у нас, открити от индустрията по клинични проучвания на лекарствени средства.

Ползите за пациентите от тези проучвания са в наличието на алтернатива при неуспех на другото лечение, по-ниските разходи за лекарства, поради проучвателния им етап и достъпът до ефективно лечение.

Паунова уточни, че инвестициите в създаването на ново лекарство са 900 млн. долара, като за създаването на едно лекарство са нужни тестове на 3 000 молекули, от които между 20 и 50 достигат до изпитвания върху животни, между 2 и 5 молекули биват тествани клинично (върху хора).

Срокът за възвръщане на разходите от едно лекарство е 17 г., според данни на Асоциацията на чуждестранните фармацевтични компании в България.

Фармацевтични компании се оплакаха от тромавата процедура по вписване на ново лекарство в позитивния лекарствен списък (ПЛС) и в лекарствения списък на НЗОК. Този срок достига от 620 до 980 дни, каза Мирела Козарева от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България.

Възможност за съкращаване на този срок е премахването на единия от двата списъка. Тромавата процедура противоречи на европейските изисквания, където срокът за вписване или отказ от вписване на ново лекарство е 90 дни, уточни Козарева.

Мариян Йорданов