България и европейската интеграция през погледа на един български парламентарист отпреди 88 години

„Интернационалният дух в Европа днес се проявява в желанието на много големи политически европейски деятели, фактори във великите държави,Европа да се нареди, както Съединените щати. Има едно дружествоЕвропейска федерация, в което участват големи хора, има същопредставители и от България; има и една корпорация Паневропа, която е със същите тенденции, в която участватпредставители и от България.

Азмисля, че желанието на голямата индустрия в Европа, която през войната невоюва помежду си – днес е установено с документи, че френскатаголямаиндустрия, както и германската са си помагали с контрабанда през Швейцария, защото са интернационални по дух и по задачи – тази голямаиндустрия, която търси пазари, тя живее с този международен дух.

Това еедна опасност за малките държави, колкото и да е благодат за големите.И нашият трагизъм произлиза от това, че ако XIX век създаде малкитедържави след големи борби, опасно е XX век да не им смъкне границите ида не убие тяхното свободно индустриално, стопанско и културно развитие.

От това трябва да се пазим. И когато нас ни канеха да влезем в тиядружества – имам честта да принадлежа и на двете – ние мотивирахменашето влизане с желанието, дето можем и както можем да протестирамепротив инициативите за смъкването на митническите граници, запоставянето на малките държави под икономическата опека на голяматаиндустрия, която също носи този международен дух, който носи иболшевизмът. Ето крайностите, в които са поставени да живеят малкитедържави.”1

1 Димо Кьорчев /нац. л/ Стенографски дневници, 22 Обикновено народно събрание,I извънредна сесия, 9. Заседание, 2 юли 1927 г., с. 129.