България плати най-скъпия входен билет за Европейския съюз – I част

Нужни са 50 години докато приходите ни от ЕС се изравнят със загубите ни от закриването на ядрените блоковеи членския ни внос в ЕС

Разсъждавайки на тази голяма тема се върнах в мислите си десетина години назад в историята на присъединяването ни към Европейския съюз. Не толкова дали трябваше да се присъединяваме, а по условията на членството и по функционирането на Европейската общност. Преди десетина години писах, че присъединяването ни към Европейския съюз няма разумна алтернатива. Проблемите не бяха в идеята за обединяване на Европа, а в начина на обединяването, в нерационалното управление и в дейност на общността. Така мисля и сега.

България е страната с най-нисък или между най-ниските БВП на човек от населението, най-ниска производителност на труда, най-ниска конкурентоспособност, най-голяма бедност и най-лоши икономически, технико-икономически, финансови, социални, екологични, демографски, институционални, здравословни, санитарно-хигиенни, корупционни и други показатели, присъединявала се до сега към ЕС. Корените на тази изостаналост са далече назад в нашата история.

Предстои ни много дълъг път на догонваща модернизация, докато постигнем икономическо развитие, сравнимо със средното в ЕС. То ще изисква огромни човешки усилия, многомилиардни физически и човешки инвестиции, изобретателна предприемчивост и стратегическо въображение. Ще са нужни не години, а десетилетия. И то много десетилетия. Добре е това да се помни на фона на фойерверките по присъединяването и илюзиите по догонването.

1. Преждевременното закриване на 4 ядрени блока

При цялата ни бедност, на България беше наложено да плати най-скъпия входен билет за ЕС. Този входен билет има много съставки. Една от тях е предсрочното ултимативно закриване на 4 ядрени блока в АЕЦ Козлодуй с обща мощност 1760 мегавата. Никоя друга страна-кандидат не е плащала предварително такава “входна такса”. Вместо да бъде улеснена поради наследената изостаналост и окуражена за усилията през годините до присъединяването, на България беше наложено тежко наказателно бреме.

По мои оценки през 1995 г. създаването на заместваща мощност на закритите реактори щеше да ни струва 4-5 млрд. щатски долара. Понеже през тези 20 години не беше направено нищо за изграждане на заместващи мощности, ако съдим по офертата на Уестингхаус през 2014 г. за седми блок в АЕЦ Козлодуй, изграждането на тези мощности сега ще ни струва 10-12 млрд. долара. Ако продължаваме да отлагаме сумата ще расте. Към тях би трябвало да се добавят още много стотици милиони долари за създаване на хранилище за отработеното ядрено гориво и други допълнителни съоръжения. Позовавам се на варианта с Уестингхаус, защото българските власти, по настояване от Вашингтон и Брюксел, не пожелаха да изградят АЕЦ Белене по руски проект и с руска техника и технология, който би ни струвал два пъти по-евтино при еднакво качество на работата и сигурност за населението.

Към това следва да се прибавят и стотици милиони долари, загубени през всяка от тези години поради пропуснат износ на електроенергия в съседните страни; пропуснато производство на далеч по-евтина електроенергия от малките реактори за българските потребители и за износ, поради изтичането на първоначалния им експлоатационен срок и начислените вече амортизации за възстановяване; пропуснати печалби на АЕЦ Козлодуй; пропуснати доходи от намалена заетост и намален обем ремонтни, транспортни и други външни услуги за централата; пропуснати постъпления в републиканския бюджет от ДДС, корпоративен данък, данък върху доходите на физически лица и други данъци и такси; пропуснати постъпления в бюджета на община Козлодуй; значителни разходи около реакторите след спирането до консервирането им в продължение на много години. Размерът на пропуснатите ползи в продължение на 25 години по изброените направления е около 3,0 млрд. долара. Към тях ще се прибавят още загуби през следващите години до изграждането на заместващи мощности. Общият размер на понесените и очакваните загуби и пропуснати ползи ще възлиза на около 14 млрд. долара.

2. Платен членски внос в Европейския съюз

България плаща редовно в началото на всяка година членския си внос по установени от Европейската комисия критерии (виж таблица 1.).

Таблица 1. Членски внос на България за бюджета на ЕС

Години

Годишна вноска в

млн. лева

2007

634,4

2008

659,9

2009

931,8

2010

779,7

2011

811,5

2012

895,7

2013

908,2

2014

904,7

2015

979,9

2016

935,0

2017

967,0

Източник:Сайт на Министерство на финансите,
Раздел Бюджет. Всички данни са фактически, само
за 2016 и 2017 са прогнози на Министерството.

За осемте години членство в ЕС до края на 2014 г. сме внесли 6,53 млрд. лева (около 3,25 млрд. евро или 3,51 млрд. долара по сегашния обменен курс). Това означава по 816 млн. лв (около 400 млн. евро или 440 млн. долара) средногодишно. За 2015-2017 г. се очаква да внасяме около 960 млн. лв. (около 480 млн. евро или 530 млн. долара) средногодишно.

3. Получени средства от Европейския съюз

През предприсъединителния период България е получила 1962,7 млн. евро (виж таблица 2.):

Таблица 2. Изплатени средства от ЕС на България през

предприсъединителния период

Вид постъпления

Общ размер в млн. евро

САПАРД – до 31 декември 2009 г.

881,4

ИСПА – до 31 януари 2015 г.

783,2

ФАР- до 31 декември 2011 г.

28,4

Шенген – до 31 декември 2010 г.

252,8

Финансов механизъм на европейското икономическо пространство (изплатени от 2004 до 2009 г.)

16,9

Общо

1962,7

Източник: Сайт на Министерство на финансите, раздел България и ЕС.

Към получените средства през предприсъединителния период трябва да се прибавят и изплатените ни средства от структурните фондове и от Кохезионния фонд след присъединяването, т.е. от началото на 2007 до края на 2014 г. (виж таблица 3.).

Таблица 3. Изплатени средства от структурните фондове и от Кохезионния фонд

(с натрупване по години)

Години

Размер в млн. евро

До края на 2014 г.

5098

До края на 2013 г.

3616

До края на 2012 г.

2275

До края на 2011 г.

1257

До края на 2010 г.

681

До края на 2009 г.

174

До края на 2008 г.

19

До края на 2007 г.

Източник: Сайт на Министерство на финансите, раздел България и ЕС.

И така, общият размер на платените на България средства от ЕС през предприсъединителния период и по време на досегашното членство до края на 2014 г. е 7,06 млрд евро или 7,63 млрд. долара по настоящия обменен курс. Получили сме в повече 4,1 млрд. долара, отколкото сме платили като членски внос. Ако обаче сравним с понесените и очаквани загуби от закриването на четирите ядрени блока, след приспадане на получените до сега компенсации от Европейската комисия, предстои ни да компенсираме още около 10 млрд. долара (14,0-4,1).

Като член на ЕС България до сега е получавала от структурните и други фондове по 730 млн. долара средногодишно. Ако допуснем, че и в бъдеще ще получаваме същия годишен размер, са ни нужни още около 14 години, за да покрием загубите от преждевременното закриване на четирите ядрени блока в АЕЦ Козлодуй. Ако допуснем, че ще получаваме по 800 млн. долара средногодишно, в резултат на по-добро усвояване, ще са ни нужни около 12 години. Ако включим в сметката и членския внос, който ще плащаме през следващите години и допуснем, че той ще е на сегашното равнище –около 530 млн. дол. средногодишно (макар, че най-вероятно ще е повече), се оказва че нетният годишен излишък (разликата между получени средства от ЕС и платен членски внос) намалява до около 200 млн долара.

При това положение ще ни бъдат нужни още около 50 години, за да покрием загубите от закриването на ядрените блокове. Неизбежно възниква въпросът: кои са виновниците за това суперпрестъпление срещу националните интереси на България? Ще понесе ли някой отговорност за натоварването на България с такова непосилно бреме? При безнаказаното допускане и толериране на такива престъпления няма защо да се учудваме, че 80% от българите сега живеят под европейската граница на бедността! Защото, наистина ненаказаното престъпление е покана за нови престъпления! А в някои случаи и за повишаване в министерски ранг.

Освен казаното до тук, за да бъдем прецизни, трябва да имаме предвид, че значителна част от предоставяните ни еврофондове се връщат обратно към най-развитите страни членки под формата на астрономически консултантски и проектантски хонорари за техни експерти и особено чрез доставката на машините и съоръженията за съответните обекти. По този начин богатите страни от ЕС получават допълнителна полза, а ние понасяме загуби, за които не е прието да се говори публично.

4. Достатъчни ли са тези изчисления?

Тези изчисления са точни, но съдържат доста условности, защото:

Първо, не включват ползите на България от свободното ни пътуване из Европа, по-големите възможности за работа на български граждани в другите европейски страни и изпращането на част от техните доходи на близките им в България; възможностите на български студенти да учат в тези страни, в това число и в най-реномирани университети; по-голям достъп на българските потребители до разнообразни и качествени европейски стоки в чужбина и от западноевропейските търговски вериги в България; пренасянето на европейски добри практики у нас в различни области на икономиката и извън нея и т.н.

Голямата част от тези ползи не се поддават на количествено измерване, с изключение на паричните трансфери на стотици хиляди българи, работещи в други европейски страни. Тук също има редица условности. По понятни причини, действителните преки трансфери на роднини и други лица са по-големи от официалните, отчитани от БНБ. Но колко по-големи, това също е трудно да се каже. Според изследвания на наши икономисти, общите годишни преводи от чужбина (от Европа и други региони на света) преди присъединяването ни към ЕС са били 1,3% от годишния ни БВП, а след присъединяването – 2,1%. Според наши финансисти те са между 0,8 и 1,0 млрд. евро годишно. По оценки на МВФ и на Световната банка общият размер на средногодишните валутни трансфери от чужбина към България за 2010-2013 г. е бил около 1,48 млрд. щатски долара и вече превишава постъпленията от преки чуждестранни инвестиции.

Числата на трансферите са впечатляващи, но зад стотиците хиляди наши сънародници, които ги изпращат, стоят многомилиардни разходи на България по тяхното отглеждане и образование в миналото и многомилиардни пропускани ползи, че сега са принудени от неволята да работят в чужбина, а не в родината си. Те работят за чужди икономики, като създават за тях многомилиардни допълнителни блага. От дохода, който получават, средно около една трета изпращат на свои близки в България, а другите две трети изразходват за свое текущо лично потребление и евентуални инвестиции в съответните страни, като допринасят за по-висок икономически растеж и по-големи постъпления от данъци в техните национални бюджети.

Нормата на експлоатация на чуждестранните работници там е много по-висока от тази на местните работници. Те създават поне толкова принаден продукт, колкото е получаваният доход под формата на заплата. От това следва, че изпращат в България едва една шеста (14-16%) от онова, което създават в съответната страна. С други думи, ако ежегодно създават нова стойност за 9,0 млрд. долара, около 1,5 млрд. долара изпращат на близки в България, а 7,5 млрд. долара остават в страните домакини. Тези трансфери безспорно са полезни за България сега. Но ако искаме да знаем пълната истина, те са още по-полезни за страните, в които нашите хора работят.

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *