България спонсорира Запада с 1,5 млрд евро през емигриралите висшисти

Проф. Иван Т. Тодоров

Записва се например един студент медицина по държавна поръчка. Държавата му плаща изцяло обучението. А то съвсем не е евтино – чуждите студенти по медицина плащат по минимум 8000 евро на година.

Завършва медикът по държавна поръчка, емигрира и става примерно лекар в Англия или Германия. По този начин българската държава подарява на едни от най-богатите държави в света 48 000 евро само с емиграцията на един лекар. Като, забележете – тук са само разходите по висшето му образование и не се включва нито стотинка за отглеждането и разходите до средното му образование. Не се включват и сумите по издръжката на този студент.

Експертните оценки са, че най-малко 15% от емигрантите ни са с приложимо на Запад висше образование, което са получили в България. Този процент е в съответствие с броя на завършилите у нас висше образование и съотношението между търсени и безполезни на Запад специалности. Излиза, че поне 90 000 програмисти, системни администратори,
лекари, инженери (вкл. металурзи), фармацевти, геофизици, химици, архитекти и още какви ли не търсени специалисти са емигрирали от България. Съобразно таксите на чуждите студенти в България може да се приеме, че пазарната цена на българското образование за 5 години учене е около 15 000 евро. В такъв случай България за прехода от 23 години подарява на развития западен свят 1 млрд. и 350 млн. евро. Когато към тази сума се прибавят разходите за обучение на медицински сестри, фелдшери, лаборанти, квалифицирани ски и тенис учители и пр., общата сума започва да надхвърля 1,5 млрд. евро.

Нека сега да видим и реалните цифри, които подаряваме на развития свят покрай емиграцията. При последното преброяване на населението се установи, че около 1 млн. човека са напуснали страната в периода между 1990 и 2011 г. За 2011 г. Министерството на външните работи оценява броя на българските граждани, живеещи в чужбина, на над 2 милиона, като от тази сума трябва да се извадят малко над 100 000, преселили се до 1989 г. в Турция, и децата им. По данни на БНБ работещите в чужбина са 618 хил. души. Емиграцията през 2012 и 2013 г. не е намалявала. За никого не е тайна, че голямата част от емигрантите са млади и инициативни хора. При тези цифри минималният брой на емигриралите хора в активна трудоспособна възраст е 600 000 човека, като вероятно сумата е с 50% по-висока. Средният разход да се отгледа едно дете до 18 г. е поне 5000 лв. на година. Това означава, че България е подпомогнала развитите държави със сумата от 5000 лв. х 18 г. х 600 000 човека = 54 млрд. лв. = 27,6 млрд. евро. И това е минималната възможна сума. Една чудесна помощ!

Към нея трябва да прибавим и неголямата сума от над 1,5 млрд. евро чисти разходи за образование над средното. Само да отбележа, че извън тези най-малко 600 000 активно работещи наши емигранти остава цифрата на студентите ни, които учат в западни университети. Ачесто те са от най-умните и инициативните момчета и момичета.

Представете си какъв просперитет би имала страната ни, ако всички тези пари се излеят като безвъзмездна инвестиция в България. Не е лошо да се направи малко не много скъпоструващ платен пиар по този въпрос във връзка с кампанията в развитите европейски държави срещу българите. Друг е въпросът, че кампанията не е предизвикана от емигриращите програмисти, фармацевти, инженери или лекари, а от други емигриращи наши събратя. Към които Западна Европа никога не е проявявала добро отношение, за да не кажа нещо по-нелицеприятно. Но отношението се разпростира към всички. Вече е проблем да кажеш, че си българин.

Няма смисъл да се залъгваме – българите щяха да емигрират, дори да не бяхме членове на ЕС. Вярно – по-бавно и с по-малко загуби за страната ни, но резултатът щеше да е подобен. Който иска да емигрира – намира начин. Колко изтъкнати специалисти и професори преди време получиха зелена карта в САЩ, като заявиха, че са цигани и са преследвани.

Срещу изтичането на квалифицирани хора има една относително успешно действаща мярка. Вместо сегашните държавни субсидии за определени професии държавата да отпуска студентски заеми. Но не обикновени заеми. Заемът постепенно се погасява, докато получателят му работи преимуществено в България и само за регистрирани в България организации в продължение на примерно 30 години. Студентски заеми се отпускат в цял свят и има много натрупан опит

как да се процедира с тези, които не връщат заема

и не изпълняват условията по него. Така че техническите трудности са преодолими. Ресурсът, който губим, е толкова голям, че усилията очевидно си заслужават.
Съвсем нормално е българските данъкоплатци да не желаят да спонсорират развитите държави. И без това сумите, които България реално е получила и които реално са останали в страната като помощ от ЕС, с малко превишават членските вноски на страната ни от началото на членството ни – разликата за тези 7 г. е малко под 1,5 млрд. евро, без да се броят предприсъединителните фондове. Отдавна мина времето, когато развитите страни от ЕС реално подпомагаха по-изостаналите държави като Испания, Гърция и Португалия. Сега хем за едно и също нещо

гръцкият фермер получава от ЕС 2 пъти повече от българския,

хем се иска от нас да правим реална конкуренция. Как ще стане този номер? За каква честна конкуренция говорим? И дали това е в съответствие с правилата на ЕС, изискващи “силно конкурентна социална пазарна икономика”?

През 2009 г. Гърция, въпреки че е много по-напреднала от България, е получила на човек от населението си реално над три пъти повече пари от ЕС (след изваждане на вноската на съответната държава). Естония и Литва са получили на човек от населението си по над 5 пъти повече от изостанала България. Списъкът е много дълъг. Има силен натиск от много държави ЕС да утвърди правило, противоречащо на учредителните му договори. То гласи, че една държава членка може да получава помощи само до определен процент от брутния си вътрешен продукт. Който процент е еднакъв за всички държави. Казано с други думи, понеже ние сме най-изостаналата държава, гарантирано ще получаваме най-малко.

Е, къде отиват декларациите,

че ЕС “насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване”?
Дори в Договора за функциониране на ЕС се казва: “Съюзът има за цел намаляването на неравенството между нивата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони.” Не е учудващо едно да се пише, а на практика друго да се прави – хората си гледат интересите и не можем да им се сърдим за това. Но нека и България най-после да започне да си гледа интересите. Ако не за друго, поне да затрудни изтичането на образованите хора, за чието образование е плащала държавата.

С казаното не поставям под съмнение положителната роля на ЕС за свободата на пътуване, сигурността и за осъвременяване на законодателството ни.
Факт е, че трудно емигрират хора с излишно висше образование. Резултатът е, че масово все по-голяма част от техническите помощници, рецепционистите, куриерите, шофьорите и даже немалко

продавачки и чистачки са с висше образование

Много често завършили по държавна поръчка. Що за държава може да допусне подобно разхищение? Защо са ни толкова много бизнес администратори без предварителен опит и друга специалност, филолози, историци, социолози, културолози, изкуствоведи, а скоро и юристи и какви ли не още? Хайде, египтолозите барем сами си плащат образованието.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *