България става все по-конкурентоспособна
България заема 57-ма позиция от 148 страни вдоклад за конкурентоспособност на страните в света „The Global Competitiveness Report 2013-2014″, изготвен от Световния икономически форум (СИФ).
Стойността на индекса за конкурентоспособност на страната се повишава от 4.27 през миналата до 4.31 през настоящата година (максимална стойност 7). След големия скок, който направи България в миналогодишния доклад – тя се придвижи от 74-то до 62-ро място – страната отново показва добри резултати, отчитат от Центъра за икономическо развитие, който е българският партньор на форума.
През настоящата година България изпреварва няколко държави членки на ЕС – Кипър, Словения, Унгария, Румъния, Словакия и Гърция, която е едва 91-ва.
Екипътна СИФбазира своето изследване върхуглобалния индекс за конкурентоспособност, който отразява микро и макроикономическите аспекти на конкурентоспособността. Индексът се основава на 12 фактора, които влияят върху конкурентоспособността. Това са: институции, инфраструктура, макроикономическа среда, здравеопазване и основно образование, висше образование и обучение, ефективност на стоковите пазари, ефективност на пазара на труда, финансови пазари, размер на пазара, технологична готовност, степен на развитие на бизнеса, иновативност.
Докатопрез миналата година България подобрява стойността на индексите и позициите си по всички фактори за конкурентоспособност, то през тази година се наблюдават някои негативни промени, свързани с пазара на труда, иновациите и развитието на бизнеса.
Отновонай-голямпринос за добротопозициониранеимамакроикономическата стабилност– тук България заема 30-то място сред 148 държави. Тези благоприятни позиции са свързани с добрите показатели за управлението на държавния дълг; ниския бюджетен дефицит; нивото на националните спестявания (23.2% от БВП), ниската инфлация (2.4%) и др.
Другият фактор, по който страната се представя много добре, етехнологичната готовност- 44-то място, като през миналата година е била 52-ра. Това е и факторът, който има най-голямо значение за придвижването напред. Тук са включени няколко количествени индикатора, които имат много добри стойности. Това са: интернет потребители (55.1% и 55-то място); брой абонати на широколентов интернет (17.6 на 100 души от населението и 38-мо място); висока скорост на интернет.
Обезпокоителенефактът, че България продължава да бъде позиционирана назадвкласиранетопо отношение на качеството наинституциите. Места като 107-мопрез настоящата и 108-мо през миналата година са неблагоприятен атестат за българските институции. Прави впечатление, че България устойчиво остава на последните места в областта на институциите. Много негативни са оценките за съдебната система (123-то място), ниска степен на прозрачност на правителствените политики, слабо доверие в политиците (едва 97-мо място и оценка 2.4 при максимална 7), наличие на множество бизнес регулации (105-то място), разпространение на корупционни практики. Институциите са факторът, който има най-сериозен негативен принос за ниската конкурентоспособност на българската икономика. Подобряването на работата на институциите трябва да бъде основен приоритет за правителството. Най-радикалното средство е бързото въвеждане на електронното правителство. Наред с това, е необходима много по-голяма прозрачност, реален диалог с гражданското общество и бизнеса, дискусии и съвместно решаване на проблемите.
Поотношениенапазара на трудаБългария показва сериозно отстъпление – от 49-та позиция страната се премества на 61-во място. Възникват сериозни проблеми, свързани с високата безработица, ниската производителност на труда, подценяването на професионалния мениджмънт, липсата на сътрудничество между работодатели и служители. Особено негативно се оценява капацитетът на страната да привлича и задържа талантливите млади хора – по тези показатели България е на последните места в класацията.
Проблематични продължават да бъдат показателите, свързани с иновациите и степента на развитие на бизнеса. По фактораиновациистраната отстъпва чувствително назад – от 92-ро на 105-то място. Общият потенциал за внедряване на иновации от фирмите е много нисък – страната заема едва 103-то място, разходите на компаниите за НИРД ни поставят на 107-мо място, сътрудничеството между университетите и индустрията е изключително слабо и отвежда страната на 117-та позиция. Много сериозен проблем е липсата на достатъчно кадри в областта на инженерните науки.
През последните години България изостава значително в областта на иновациите. Тя е на последните места в ЕС по повечето показатели за иновативност. Има известно подобрение в оценките за качеството на научно-изследователските институции. Като най-сериозен проблем се очертава ниската степен на сътрудничество между бизнеса и университетите в иновационния процес.
Състоянието набългарския бизнеспродължава да се оценява негативно – по този фактор България също отстъпва много съществено – от 97-мо на 106-то място. Принос за влошаването на позициите има икономическата криза и трудностите, с които се сблъскват предприемачите. Те произтичат от неефективните политики за обучение и квалификация на персонала, липса на активни маркетингови стратегии, нежелание да се делегират права на подчинените. В България все още слабо развити са клъстерите (едва 108-мо място). Естеството на българските конкурентни предимства произтича преди всичко от евтината работна ръка.
Пречкитеза развитие на бизнеса са: разпространение на корупционни практики, неефективна държавна администрация, затруднен достъп до финансиране. Прави впечатление, че през последната година сред основните бариери за бизнеса се появяват и политическата и правителствена нестабилност. Проблем остава и липсата на квалифицирана работна ръка.
Отновонай-конкурентоспособнав световен мащаб еШвейцария, на второ място остава Сингапур. В първата десетка са пет държави членки на ЕС. Това са Финландия, Германия, Швеция, Нидерландия и Великобритания. Сред тях най-добре се представя Финландия, която е трета в общото класиране. Нидерландия и Великобритания леко влошават позициите си в сравнение с миналата година. Германия се придвижва от 6-то на 4-то място. Сред новоприсъединилите се през 2004 г. страни най-добре са позиционирани Естония – 32-ра и Полша – 42-ра. САЩ се придвижва с две места напред от 7-мо до 5-то място.