България 10 години в ЕС-бавен, но възходящ път

Какво се случи в България, как изглежда тя след 10 години членство в ЕС?

Оценката е изпълнена с надежда и противоречиви изводи. Палитрата от постигнатото е многоцветна.  Факт е, че за това време България е постигнала прогрес във много области на живота, показва прегледът на политическите, социалните, икономическите, обществените, образователните, културните и външно-политическите ефекти от членството в ЕС.

Това се потвърждава и от последното социологическо проучване на“Алфа рисърч“, в което българите категорично заявяват ползите, приоритетите и цялостното културно развитие на нацията в рамките на ЕС. 50% от тях одобряват членството ни в Европейския съюз, 16% неодобряват и 34% са неутрални. При въпрос от два отговора „Да“ или „Не“, неутралните вероятно биха се разделили на две, което ще покаже, че две-трети подкрепят европейските институции и приобщаването на България към най-развитата  икономически, политически и културно част на света.

Потвърждение на избора ни дава статистиката  че:

– ЕС дава 26% от Световния БВП /Брутен вътрешен продукт/,

САЩ 24%, Китай 15%, Япония 6.5%, Русия 2%;

Мнозинството граждани в България са оптимисти, че ЕС ще се развива положително и днес трябва да се фокусира върху приоритети, като заетост и икономически растеж, здравеопазване, социална защита, миграция, външна политика и сигурност, защита на гражданските прави .

Предимства

Членството ни в ЕС допринесе:

-рязко увеличаване на възможността за свободна мобилност, както за работа и образование, така и за цялостния живот на хората;

-отваряне на икономиката и приобщаване към европейската  икономическа общност, и от там към световната;

-въвеждане на бизнеспрактики, конкуренция, свободно движение на капитали и хора, свободна търговия и цени, участие в огромен пазар, за търговската и финансовата интеграция, за хармонизиране на бизнес циклите;

-контролът от Европейската комисия спомогна за дисциплиниране на държавния бюджет за свръхдефицит и намаляване на бюджетните рискове и постигане на финансова стабителност;

-солидарност между страните от ЕС за защита на потребителите, пациенти, екология, приобщаване на маргинализирани обществени групи и борбата против социалното неравенство;

Открояват се редица конкретни  постижения:

-БВП се е удвоил, като е достигнал по покупателна способност 48% спрямо средния в ЕС, а производителността се е увеличила от 23% до 46%;

-износът непрекъснато се увеличава и достига 30% от БВП;

-навлязоха десетки милиарди чужди капитали и инвестиции, особено в първите години;

-усвояването на Европейските структурни и кохезионни еврофондове спомогна за увеличаване на средногодишния нетен размер на БВП и неговото нарастване общо с 10-12% до 2016г., увеличена заетост с 16% и намалена безработица с 7%.

-връх в производството на зърнени култури над 10 мл.тона;

-удвоени магистрали;

-увеличено производство на електроенергия с 25%;

Повишава се качеството на живот на българските граждани-макар това да се осъществява с бавни темпове. Българите очакваха по-добро икономическо развитие, по-бързо настигане на западния жизнен стандарт, по-ефективно работещи институции. Те имаха огромни очаквания, малко преди България да стане пълноправен член на ЕС.

България се движи в правилната посока, но за да настигне по-бързо западните икономики, на страната ни са нужни, както и преди – структурни реформи и членство в еврозоната.

Наред с постиженията се допуснаха и множество провали!                    

Те са резултат от управленската немощ на политическата система! Политическите неуспехи на всички управляващи са в пряка зависимост т.е. те са функция на цялостната незряла култура на българският народ, формирана през последните 6-7 столетия. 5 века османско робство, без ренесанс, реформация и просвещение, две световни войни, сталински комунизъм, всичко това много ни отдалечи от съвременната европейска култура и цивилизация.

Тази незрялост на обществото ни ражда и неадекватна за висотата на времето политическа класа. Тя се превърна в слуга на лични и чужди интереси. Вследствие на това се допуснаха множество неудачи:

-България все още е най-бедната страна в ЕС;

-огромна корупция, като сме на 75 място в света и първи в ЕС;

-неефективна съдебна система, липсва върховенство на закона и  чувство за справедливост, като усещането за корупция и безнаказаност по високите етажи на властта е все така осезаемо;

-огромен провал или катастрофа в демографското развитие, като населението е намаляло с два милиона души, защото смъртността и миграцията на български граждани в чужбина е много по-висока от раждаемостта;

-допускане на дисбаланси в регионалното развитие, огромно разделение между юга и севера, между София и провинцията;

-оформи се дефицит на трудовия пазар вследствие миграцията т.е. на износ на мозъци и работна ръка. Бяха изключени от трудовия пазар и стотици хиляди заминаха на работа в чужбина, като общо работещите  навън са над 1 милион души, безработните в страната са над 200000, а 300000 са изключени /забравени, непотърсени/ от пазара на труда. Днес бизнеса  изпитва остра нужда от квалифицирана работна ръка;

-неефективно селско стопанство с огромни земеделски зърнени стопанства, като 4% от фермерите стопанисват 80% от земята. Западъщо животновъдство и намаляващо производство на плодове и зеленчуци. Днес ние внасяме над 60% от необходимите ни плодове, зеленчуци, месо и храни;

-преките чужди инвестиции драстично намаляха под 1 млд.евро;

Тези слабости обаче, не могат да засенчат правилния избор на народа ни към интеграция на цялостната ни култура към Европейските ценности, технологии, постижения и път на развитие.

Всичко това зависи какви политици ще изберем в близкото бъдеще, които да имат смелостта и компетентността за да се осъществят необходимите структурни реформи, по-голям икономически растеж и производства с по-висока добавена стойност, да засеят земята, да преструктурират и увеличат производството на селско-стопанска продукция и намалят вноса, респективно увеличат износа й. Да развият мощна хранително-вкусова промишленост, защото храните след 20-30 години ще станат новия петрол.

България може да успее с развитие на информационни технологии, привлекателен туризъм, модерно високопроизводително експортно селско-стопанство, хранително-вкусова промишленост с висока добавена стойност.

За това са необходими реформатори, които рязко да намалят корупцията, като изградят наново ефективна съдебна система, която да върне доверието на гражданите, бизнеса и чуждите инвеститори в безпристрастнността, законността и честността на нейните решения.

Да върнат свободата на словото и печата в медиите, да подобрят бизнес-средата и привлекат отново чужди инвестиции, да върнат справедливостта в приложението на обществените поръчки.

Немислимо е да се мисли, че мнозинството от интелектуалнияпотенциал на българите ще проиграе възможността да вземе необходимите мерки за реализация на тези задачи.

Този интелектуален потенциал на народа ни трябва да се обедини около тезата, че деградациите нанесени от политиците могат да стигнат твърде далеч, че опастностга от бавното развитие, неравенството, социалната и здравна защита, сигурността, са пряк и неизбежен резултат от функционирането на политическата ни сиистема. Това трябва се случи преди опастностите да стигнат твърде далеч и човешките, икономическите и морални щети деградират до степен изискваща огромни усилия за поправка.

На политическата класа трябва да се намери начин да се постави от суверена задачата да осъществи тези задачи, да защити своите граждани  и по-бързо да ги приобщи към европейските достижения!

Изпълнението на тези непосилни за въображението на сегашната култура задачи, ще измени в не-малка степен стандарта на живот, морала, потребностите, интересите и мотивацията в поведението на всички българи.

 

Петър Къртев

 

 

  

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *