Българската икономика през розовите очила

На фона на случващото се в българската и световната икономика бюджетната прогноза за 2009 г. изглежда твърде оптимистична, дори и с отчетените дребни поправки на второ четене. Като че ли не се очаква свиване на темпа на растеж на БВП, нарастване на безработицата, намаляване на инвестициите, задълбочаване на икономическата криза. Българската икономика ще остане един стопански рай, където ръстът ще е почти 5%, чуждите инвеститори ще се надпреварват да влагат “излишните” си ресурси в родното стопанство, заетостта ще продължава да бъде на естественото си равнище, т.е. икономиката ни ще работи на потенциала си.

КозметикаНай-атрактивните промени са повече пари за майчинство, създаването на фонд ин витро… и малко повече пари за реалната икономика, като се осигурят допълнителни средства за фермерите. С други думи, основните характеристики на бюджета не са променени. Някои го наричат антикризисен, въпреки че превантивните мерки срещу кризата не може да се преброят и на пръстите на едната ръка. За бизнеса почти няма загриженост, защото данък дивидент не се премахва, осигурителната тежест като цяло остава същата, преките и косвените данъци са без промяна…

КапаниУязвимостта на разчетите обаче идва от заложените параметри за растежа на БВП и инфлацията. Ако българската икономика постигне ръста, заложен в бюджет 2009, от 4.7%, би трябвало изобщо да не сме загрижени за кризата. Реалността обаче ще бъде друга, въпреки че според заместник икономическия министър Явор Куюмджиев в България още няма криза, икономиката работи перфектно и никога не е била толкова добре. Основание за това са предварителните данни на НСИ, които сочат, че през третото тримесечие на 2008 г. БВП на България на годишна база бележи 6.8% реален ръст. Зад високия ръст обаче стои увеличението на производствената активност, реализирана в аграрния сектор, което е около 24% (приблизително толкова беше спадът на селското стопанство през миналата година). В същото време индустриалният сектор се свива относително с около 2%, а секторът на услугите – с 0.6%. Промените в структурните дялове се обуславят от реално увеличение на добавената стойност във всички сектори – аграрен с 44.3 на сто, индустрия с 2.1 на сто, услуги с 6.4 на сто, в сравнение със същото тримесечие на предходната година.

ПрогнозаЗабавеният индустриален ръст и този на услугите, както й намаляването на относителния им дял вероятно ще дадат отражения върху бъдещите темпове на растеж и той ще се забави през последното тримесечие на 2008 г., а в началото на 2009 г. може да реализира и отрицателни стойности за тези два сектора или в най-добрия случай това да се отнася само за индустрията. Доказва го фактът, че още през октомври на годишна база българската промишленост спада с 1.9%. Информацията за покачване на промишлената продукция с 0.6% през октомври спрямо слабия септември не може да разведри слабите данни, които отчитаме днес. По-рано през ноември в бизнес анкетите на НСИ мениджърите от българската промишленост показаха подчертано слаба оценка за настоящата ситуация в отрасъла. Като прибавим и резултатите от инвестиционната бизнес анкета на НСИ, проведена сред промишлените предприятия през втората половина на октомври т.г., която предоставя информация за очаквания обем на инвестициите на тези предприятия за 2008 г., ще видим, че бъдещата картина хич не е розова. Стопанските ръководители очакват, че през настоящата година направените инвестиции ще бъдат номинално с 9.1% по-малко в сравнение с предходната 2007 г. А това неминуемо ще се отрази на данните през 2009 г.

ИнфлацияСредна инфлация за периода от 6.7% е по-реалистичен индикатор, заложен в бюджет 2009. Но и тук подводните камъни с курса на долара, администрираните цени – ток, парно, вода и пр., може да изиграят лоша шега. Заложеният валутен курс от 1.40 лв. за долар засега е надхвърлен и дългосрочната тенденция е към поевтиняване на еврото, т.е. и на лева. Непредсказумостта на заложения курс на долара е свързана с резкия спад на цената на петрола, защото като правило той е свързан с ръста на американската валута, а това води до поевтиняване на лева. И ако се сбъднат прогнозите за цени на петрола от 25 долара за барел, това означава валутен курс почти 2 лв. за 1 долар. Това ще доведе от своя страна до неправдоподобно ниска инфлация, заложена в бюджета, което означава, че инфлационният данък отново ще заработи в полза на бюджетния излишък.

РастежСпоред експертни оценки, направени през есента, световната финансова криза ще ни струва поне 2-3% от БВП, което означава, че за растеж от 4-5% можем само да сънуваме. Още повече че според американската неправителствена разузнавателна агенция Стратфор, известна още като ЦРУ в сянка, сме нарочени за следващите “жертви” на кризата (Румъния, България, Сърбия и балтийските държави). В крайна сметка се оказва, че ние зависим от световната икономика, а не тя от нас. И така както инфлацията миналата година се оказа 70% вносна, така и кризата ще се окаже 70% привнесена. Тогава остава да чакаме световната икономика да се оправи, та и ние да живнем.

УправленциРедица правителствени стъпки до известна степен омаловажават „реформаторските” намерения на управляващите. Те са свързани със „социалистическото” разбиране за социалното пазарно стопанство, допускащо наливане на пари в нереформирани сектори на икономиката – здравеопазване и БДЖ. Ще продължават да се дават субсидии на губещата държавна фирма БДЖ, вместо да се тръгне към преструктуриране, приватизация или прехвърлянето на управлението й на голям международен оператор, имащ опит с подобни дружества. Освен това ще продължи монополът на здравната каса, вместо да се създадат условия за увеличаване на конкуренцията, за развитие на пазара на здравни услуги.

Петкан ИЛИЕВ