Българската икономика – собствен облик или лутане между чужди образци
Нужен ли е на България собствен икономически модел и какъв да бъде той? Това бе основната тема на проведената в пловдивския Дом на техниката „Кръгла маса“, основни организатори на която бяха Гражданското сдружение за нова високотехнологична индустриализация на България, Съюзът на икономистите в България, Териториалната организация на научно-техническите съюзи, „Атлас Финанс“ АД и Медията за финанси и бизнес www.financebg.com.
С въвеждащото слово д-р Петър Нейчев, заместник-председател на СИБ, напомни на участниците каква бе целта на издадената миналата година „Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация на България“ и за желанието на авторите от гражданското сдружение да повдигнат сериозна дискусия по тези въпроси в обществото с участието на основните заинтересовани страни – държавата /общината/, бизнеса, науката и медиите. Той изрично подчерта, че под „реиндустриализация“ не се разбира връщане на предишни производства и технологии като продукт на нечий сантимент, а такива индустрии с изделия от ново поколение, които ще носят висока принадена стойност и ще спомогнат за подобряване благосъстоянието на хората.
На различните национални икономически политики в Европейския съюз точна и изчерпателна характеристика направи д-р. ик. Тоде Тодев. Според него една от основните причини за силното изоставане на българската икономика се крие не само в липсата на определен модел, но и в силно ограничените, дори и нулеви шансове за българския бизнес да получава необходимите банкови кредити за финансиране на фирмения растеж. Сега съществуващите възможности за увеличаване на икономическия ръст се разглеждат предимно в ограниченото лимитиране на отпуснати средства по различните европейски програми, а дори и те не могат да се изпълнят на сто процента в много сектори поради липсата на добре подготвени проекти. Според него държавата е абдикирала от ролята си на стабилен партньор с необходимата подкрепа за развитието на малкия и средния бизнес. С години например цареше заблудата, че с отделен отрасъл, например туризма, може да се извърши икономическо чудо, което се оказа съвършенно погрешно. Разпадането на българската индустрия не само деквалифицира хиляди високообразовани специалисти и увеличи безработицата, но засили емигрантските потоци към по-развитите страни. Затова спешно, без да взаимства напълно, у нас трябва да се проведе широка дискусия за собствения български икономически модел и да се приеме дългосрочна програма за неговото развитие.
Проф. д-р ик. н. Асен Конарев се спря на новите политики за високотехнологична индустриализация. В тях особено място заемат такива проекти като създаването на специализирани банки за приоритетните отрасли, изграждането на фондове за тяхното финансиране, различните сдружения за иновации, технологична насоченост на образованието, регионалните гаранционни фондове, нови форми на финансиране като краудфъндинга, общонационалната инициатива Startup Bulgaria и др. Димитър Гишин разгледа новите възможности за участие в европейските проекти за периода 2015 – 2016 година, като обърна внимание на онези моменти, свързани със съвместното участие в тях с фирми от Западна Европа.
Интересен аспект в дискусията предложи с изказването си д-р Георги Найденов, който като представител на неправителствена организация застана изцяло зад инициативата на гражданското сдружение за високотехнологична индустриализация, сподели изстрадания опит на подобен род сдружения в обществената сфера и необходимостта от по-активна гражданска позиция с цел да се промени стила на управляващите страната през последните 25 години. Накрая предложи реиндустриализацията да се включи в обща антикризисна програма за развитието на България, защото липсва такава. Проф. Конарев го репликира в случая, че напротив – всяко едно правителство през този период има някакви подобни програми и планове, където гръмко се говори за икономически просперитет, социално благоденствие, напредък във всяка една сфера и област, високи цели в определени срокове и т.н. Професорът обаче направи бързо и една „дисекция“ на бюджетните параметри за същите тези периоди – срещу грандиозните намерения в програмите, на практика има предвидено едно мижаво финансиране, което просто не стига за нищо и естествено тези намерения си остават само кухи фрази.
Заместник-ректорът по научната дейност на УХТ проф. д-р Пантелей Денев говори за нарушената връзка между бизнеса и науката. Затварянето на родните предприятия например от хранителната индустрия на свой ред са допринесли за намаляване на интереса към изучаването на тези инженерни и технологични дисциплини. Много от специалистите, завършили и другите специалности, търсят реализация в чужбина, защото у нас липсват работни места, а доколкото ги има, те са ниско платени.
Тук консултантът-икономист на свободна практика Данчо Тодоров се включи със злободневния въпрос: Докога държавата ще отделя този обидно нисък процент /около 0,26 – 0,30/ от брутния вътрешен продукт за наука и как с това отношение на държавата ще могат да се развиват високи технологии у нас….
Или новите технологии ще ги гледаме само в производствата на цеховете за ишлеме – подхвърли накрая друг от участниците в дискусията.
автор: Стефан Прончев