Българската порта на НАТО
В края на април 1999 година България и НАТО сключиха споразумение, според което самолети на Алианса имаха право да прекосяват транзит въздушното пространство на страната в рамките на операцията „Съюзна сила“. Нейната цел беше с въздушни удари да блокира действията на сръбската армия срещу етническите албанци в Косово. Два месеца по-късно след ново официално споразумение София даде разрешение за транзитно преминаване през българска територия на войски и екипировка в рамките на операция „Обединен защитник“ – за осигуряване и поддържане на етническия мир в Косово. На 29 март 2004 година документите по присъединяването на седем нови държави към Северноатлантическия договор, сред които и България, бяха депозирани във Вашингтон – и тъкмо тази дата се приема за начало на българското членство в Алианса.
Интелектът на отбраната
Младенов декларира ангажираността на София с бъдещата евроатлантическа интеграция на Западните Балкани
Девет години по-късно България вече се намира под щита на активираната първа фаза на европейската противоракетна система на НАТО. Страната участва и в проектите на стратегията „интелигентна отбрана“, чиято задача е чрез сътрудничество да бъдат намалени военните разходи в условията на финансова криза. Скромни български контингенти се присъединиха към мироподдържащи и тренировъчни операции на Алианса като ISAF в Афганистан, КFOR в Косово, мисията за обучение на иракските сили за сигурност и други. И не само това. В края на април на заседание на Северноатлантическия съвет в Брюксел външният министър Николай Младенов декларира „силната ангажираност на България с бъдещата евроатлантическа интеграция на страните от Западните Балкани“ и призова НАТО да даде ясен сигнал, че вратата на Алианса остава отворена за тях.
Западнобалкански вълнения
Известно е, че стратегическите пътища на България към Европа преминават през Западните Балкани. Но е ясно също, че в Босна и Херцеговина, Косово и република Македония продължават да къкрят доста проблеми. През 2010 година Босна получи план за действия за членство в НАТО, но постоянните конфликти между мюсюлмани, сърби и хървати там бяха овладени едва наскоро със съставянето на правителство и постигнатото споразумение за прехвърляне на правомощията по отбраната от регионалните на националните власти. Поради което, по думите на генералния секретар на алианса Расмусен, членството на страната в НАТО ще изисква още много „политически усилия, решителност и диалог“.
България официално подкрепя стремежа на Косово да влезе в пакта. Още през 2009 година между Прищина и София са установени официални дипломатически отношения, но едва преди месец на конференция, организирана от Атлантическия клуб в България, косовският премиер Буяр Букоши сам посочи проблемите пред своята страна: Сърбия не я признава като отделна държава, а Румъния, Гърция и Испания все още се противопоставят на косовската независимост. Букоши спомена също за корупцията, социалните проблеми, организираната престъпност и за все още липсващото върховенство на закона в своята родина.
България официално подкрепя стремежа на Косово да влезе в НАТО
Евроатлантическият дрескод
Парадоксално, но най-деликатен се оказва проблемът македонската кандидатура за НАТО. Ако съдим по публикация на гръцкия вестник Вима, на срещата на алианса в Чикаго Атина отново е наложила позицията си срещу членството на Македония – докато не бъде намерено решение на спора за нейното име. Въпреки ходатайството на Турция, някои големи членки на пакта начело със САЩ предпочели въпросът да не бъде повдиган във време, когато Атина едновременно трябва да се справя с икономическа криза и поредни избори. София, която продължава да проявява обяснима чувствителност към т.нар. „хулигански антибългарски инциденти“ в Скопие, все пак е склонна да подкрепи безусловно членството на Македония в НАТО поради необходимостта от регионална сигурност, но е решена да постави своите строги претенции към югозападната съседка при кандидатстването й за влизане в ЕС.
Така българската врата за влизане на страните от Западните Балкани в НАТО и оттам в ЕС не е заключена. А дали тя ще бъде гостоприемно и широко отворена зависи не само от дипломатическите усилия на София, но и от това дали самите кандидатки бързо ще премахнат препятствията. Защото днес НАТО означава сигурност, а сигурността е ключов фактор на просперитета. Особено на Балканите.
Георги Папакочев, Дойче веле