Българската почтеност

Това са част от изводите в новия доклад на „Трансперънси интернешънъл” за състоянието на националните системи за почтеност, озаглавен „Пари, политика, власт – корупционни рискове в Европа” и обхващащ 25 държави. Николай Цеков разговаря по темата с няколко български социолози и политолози.
Корупцията застрашава развитието на обществото? Да, така мислят три четвърти от европейците. Докато обаче в Дания подобно мнение изразяват едва 20% от запитаните, то в Гърция например 98% споделят, че това е най-голямата заплаха за страната. Това сочат данните от актуално изследване на „Евробарометър”. Те са цитирани в новия доклад на „Трансперънси интернешънъл”.
Къде е България?
В България ситуацията е изключително тревожна. Едва 53 на сто от нейните граждани определят даряването на пари от бизнесмени на чиновници като корупционна практика. По-малко от 40 процента възприемат назначаването на роднини на публична длъжност като форма на корупция. А близо 73 процента от българските граждани не намират нищо лошо в това политици и бизнесмени да плащат на журналисти за медийно отразяване на определени теми.

   Eдва 53% от българите определят даряването на пари от бизнесмени на чиновници като корупционна практика
„Разпространението на корупцията сред отделните власти и институции ясно очертава звената, където държавата и законът не работят. В България обществото все още не е преобладаващо гражданско – то е от „поданически“ тип. Поданикът гледа с недоверие на държавата, която често е приемана за враг. Той е подозрителен към всяко действие на държавните институции, защото смята, че основната цел на властимащите е консумацията на самата власт във всеки смисъл на тази дума. За почтеност на управлението може да се говори само когато властите правят това, което са заявили, че ще правят.“ Така социологът Антоний Гълъбов коментира изводите на експертите от „Трансперънси интернешънъл”. Според Гълъбов основният проблем в България вече е конфликтът на интереси, при който става дума за достъп до ресурси на принципа услуга срещу услуга.
Анкетите сочат, че 16 на сто от българите са готови да продадат гласа си по време на избори срещу „изгодна оферта“. По този маркер на политическата корупция страната остава ненадмината сред членките на Европейския съюз. Друг крайно притеснителен факт, според Гълъбов, е обстоятелството, че българските партии дават в предизборните си кампании относително четири пъти повече за медийно отразяване, отколкото партиите в Западна и Централна Европа. Така излиза, че всеки диалог на партиите с избирателите без медийно участие вече е безсмислено упражнение. Това е и една от причините за тежката деформация на медийната среда в страната.
Политологът Даниел Смилов изтъква още съществени разлики между България и „държавите, към които се стремят българите“: „Над 80 процента от европейците посочват, че не вярват на политическите партии. Тук настроенията сред българите не са много по-различни. Що се отнася обаче до доверието на гражданите в местните съдебни системи, тук разликите са големи. Докато например във Великобритания и Германия то е 94% и 86%, в България и Румъния вярата в правораздаването е доста под 50%. Тъжното е, че възможностите за подобрение в правната рамка на борбата с корупцията в България са изчерпани. Почти всички закони в това отношение са приети, а резултати явно няма“, твърди Смилов.
По този въпрос препоръката на експертите на „Трансперънси интернешънъл” гласи: България да промени практиките за прилагане на законодателството в тази сфера.

Българският съд – със сринат авторитет

Прокуратурата възразява
„Борба с корупцията в България винаги е имало, даже преди настъпването на така наречената демокрация. Но всички гледат само пошлото и негативното, а не виждат успехите! Този негативизъм с нищо не допринася за мотивацията на колегите да борят корупцията!“. Така заместник-главният прокурор Христо Манчев коментира твърденията в доклада на „Трансперънси интернешънъл” за ниската антикорупционна ефективност на прокуратурата и съда в България.
Българският съд така или иначе има сериозни проблеми с авторитета. Политологът Огнян Минчев припомня скандала около избора на конституционни съдии: „Провалът на кандидатурите на Венета Марковска, Петър Стоянов и Галя Гугушева бе много силен удар върху авторитета на съда. Крайно време е да настъпят промени в процедурите за номиниране на магистрати на отговорни длъжности в съдебната система. Само така може да бъде пресечена порочната практика на осигуряване на ключови позиции в правораздаването посредством „партизански“ квоти срещу връщане на услугата, което се изразява в пазене от съдебно възмездие за длъжностни престъпления, извършени от „партизаните“, когато те слязат от власт.“

Николай  Цеков, Дойче веле

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *