Българският газов хъб остава без газ
Русия и Турция подписаха дългоочакваното и дълго отлагано споразумение за газопровода „Турски поток“. Най-вероятно резултатите от направените досега сондажи за нефт и газ в българската акватория на Черно море ще покажат, че там няма достатъчни количества газ.
На фона на тези две новини бъдещето на идеята на българските власти за изграждането на газов хъб на брега на морето и превръщането на България в регионален разпределителен газов център изглежда мрачно. Поради две прости причини. Просто няма газ, който да се разпределя, или ако има, той е в минимални количества. И второ, Турция също обяви амбиции да стане регионален доставчик, но за разлика от България тя има какво да предложи на своите клиенти.
Българската идея за изграждането на газов разпределителен център на брега на Черно море датира от преди две години, когато се провали европейският проект за доставката през България по дъното на Черно море на руски газ до Европа. България много разчиташе на транзитните такси, за да си осигури добри приходи в бюджета. Това така и не стана поради конфликт между Москва и Брюксел. Тогава София реши, че има добри позиции на регионалната газова карта, че може да осигури достатъчно доставки на газ от различни направления – Русия, Гърция, Каспийско море, собствени залежи, Иран, Турция и т.н., така че да стане един вид център за продажба на едро на големи количество газ на клиенти от Източна и Централна Европа. След дълги обяснения и увещания и Европейският съюз в последна сметка обеща подкрепа за идеята и започна изготвянето на проект, който после да търси инвеститор за финансиране и строителство, което беше оценено на около 2 млрд. евро.
Успоредно с това, окуражена от разкритите във водите на Черно море на съседна Румъния значителни количества газ и нефт, България започна да търси собствени залежи. Надеждите бяха големи, премиерът Бойко Борисов говореше даже за количества, способни да задоволят вътрешните нужди за 20 години напред: „На 19 април почваме да вадим…“ – пророкува смело в свой стил той.
Сега всички тези надежди и амбиции изглеждат доста нереалистични и напразни. Собствен газ изглежда няма, а конкуренция на планирания турски газов хъб е безперспективна и обречена на провал химера.
Но българските власти имат повече от един коз в джоба си и изглежда не са изключвали напълно подобен сценарий. Точно поради тази причина те хвърлят огромни усилия за изграждането на интерконекторните газови връзки със съседните страни, които да позволят транспортирането на газ в две посоки – от и към България. Става дума за Гърция, за Турция, за Румъния и за Сърбия. Най-напреднали са строителните работи с Гърция и малки количества газ вече се движат от юг на север. Предстои пускането на връзката с Румъния, като остава да се преодолеят единствено техническите затруднения при преминаването на газовите тръби по дъното на река Дунав. Напредват нещата и по отношение на връзката с Турция, което ще позволи преки доставки от Трансанадолския газпровод и „Турски поток“, със Сърбия има известно забавяне, но то не е от фатално значение. В крайна сметка изглежда, че резервен вариант за осъществяването на мащабния и суперамбициозен газов български проект има. Остава да се види колко време ще отнеме неговата реализация и дали ще бъде икономически ефективен. Защото междувременно в Европа се забелязва трайна тенденция на намаляване на потреблението на газ.
Владимир СЪБЕВ