Българският дух на разрушението

“Българинът бил депресивен мазохист.”  Из новините на Нова телевизия
Наближава краят на календарната 2011 и е естествено да се вгледаме в изминалото време, да го обобщим от различни гледни точки, за пореден път да опитаме да обясним себе си и българската си същност през случилото се и неслучилото се.
Общият знаменател, не само за българите, несъмнено е кризата. Но тъкмо тук и сега горящите като факли автомобили сякаш осветяват нашенските й метастази, напълзели всички системи на държавата, прекрачили прага на икономическото измерение и стигнали далеч отвъд: до ценностите и морала.

Само на харизма и мускули дълго не може да се кара
Не искам да бъда хленчещ черногледец, на когото другите му са виновни и така да се оправдавам за всичките си невървежи, не го и правя, напротив – опитвам се да вървя напред с все невървежите си. Но не мога да остана сляпа и за цялостното, всеобгръщащо усещане за личностна и обществена деструкция, особено ярко проявено преди празниците.
Изпълзелите духове от бутилките
От някаква неведома бутилка сякаш е изпълзял духът на разрушението и е заразил не само подпалвачите на автомобили в София и страната, не само политици и профсъюзни активисти, не само безработни и предприемачи, не само жълтата преса, а и сериозните медии, но най-вече младите хора и децата ни. Втрещяващата гавра с прасенцето в Габрово, изтекла по мрежата, и данните за пристрастяването на децата към енергийните напитки са само два примера от последните дни.
Причините за деструкцията изглеждат три: социалната безнадеждност, масовото опростачване и неработещата съдебна система. Непредвидимостта на всеки утрешен ден, липсата на нравствен фундамент и натрапващите се всекидневно и публично ярки несправедливости нагнетяват до ента степен всевъзможни агресии у всекиго, от възрастния до детето, от необразования до интелигента. Не е задължително дори да се появи конкретна причина, за да се отключат злото и неговите проявления.

Агресията е навсякъде
Дребните броилки на агресията
Конфликтите могат да придойдат от нищото: достатъчно е в трамвая някой да говори по джиесема си достатъчно високо и дълго, за да избухне конфликт. Или съкратена продавачка, неполучила последните си три мизерни заплати, изведнъж да се втренчи в качващите се от първата врата три циганки и да се разкрещи: Пазете се, идат крадлите! Настъпва толкова ожесточено гъмжило, подхваща се толкова дивашка и нетолерантна политико-народопсихологическа дискусия, че въздухът във возилото става клаустрофобичен. И изобщо се сгъстява и смрачава от фобии. Навсякъде около нас, в нас – и въпросът кой как ще ги понесе и преработи все по-често е риторичен.
Не зная дали в редиците на изпълнителната власт има хора, които да си дават сметка за действителното състояние на държавата и най-вече на нейните граждани, но само на харизма, рестрикции и мускули няма да се издеяни още дълго. Дано в светлината на запалените коли да го вижда и правителството.

Мирела Иванова, Дойче веле