Българският туризъм успява, но не процъфтява

Нафона на продължаващата икономическа стагнациявЕС, България за поредно лято се радва на успешен туристически сезон. Сравнено обаче със 70-те хиляди чуждестранни туристи, които отчита Гърция за този сезон, нашето постижение от близо 7 млн. чужденци не изглежда чак толкова вдъхновяващо. И все пак, през тази година летният сезон привлече у нас с 4,5% повече чуждестранни гости от миналата година, което си е добър ръст, особено в условия на криза.

Реалнотоувеличение съвпадаспрогнозата от преди година, направена въз основа на запитванията и ранните записвания за следващото лято. Това отчете преди около 2 седмици новият зам.-министър по туризма в министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) Бранимир Ботев.

Какъв всъщност е ръстът?

Спореддиректорана Института за анализ и оценки в туризма Румен Драганов отрасълът отново бележи възход, тъй като за поредна година се сбъдва прогнозата за очакван ръст на чужденци от 4,5% спрямо предишния сезон. От началото на май до края на август чуждите туристи на почивка и екскурзия в България ще са 4,7 млн. души, а до средата на октомври по Черноморието ни ще отседнат още 1,7 милиона чужденци. Така до края на 2013 г. страната ще посетят 6,6 млн. граждани от други страни с цел туризъм, а общият брой на пребивавалите у нас ще достигне 8,9 милиона.

Приходите от туризъм за първи път щели да надхвърлят 3 млрд. евро при 2,776 млрд. евро за миналата година. Делът на отрасъла в БВП на страната ще нарасне спрямо досегашните 12,5%,посочи Драганов.

На различно мнение за очаквания ръст на летовниците обаче е Елена Иванова, председател на Съюза на собствениците на Слънчев бряг. Според нея, докато не мине септември и дори средата на октомври, е рано да се каже дали гостите са повече или по-малко. Причината е, че през май, юни и август действително има увеличение на туристическия поток в най-големия български курорт, но за юли е бил регистриран спад спрямо същия месец на 2012 г. В момента базата на Слънчев бряг била препълнена.

Сдружението на хотелиерите няма как да обхване големия контингент почиващи в жилищни парк-комплекси от затворен тип, контрира Драганов. Апартаментите в тях са продадени и освен собствениците им, в тях постоянно отсядали и други хора.

Стабилност след бум

Увеличението на чужденците през последните 5-6 години с по 4-5% е нормално след онзи голям бум – с 25-35%, в периода между 2003 и 2008 г. Всъщност в рамките на ЕС България дори минава за отличник по възходящ туризъм, като се има предвид, че нормалният ръст за страните в съюза е 2,5-3,5%.

Интересът къмпочивка вБългария след 2003 г. се породи закономерно заради тотално обновяване ни черноморска база. Собствениците инвестираха в стотици луксозни хотели над 20 млрд. евро – собствени средства и банкови кредити. От тогава до сега хотелиерите се радват на добри приходи от доказано печелившата комбинация между луксозни хотели, близък плаж, хубав пясък, чудесно море, слънце, топлина, много заведения и варианти за развлечения.

Като се добавят и спокойната политическа обстановка, стабилното състояние на икономиката и най-ниските цени в ЕС на туристическите пакети, на стоките и услугите, България логично се превърна във ваканционен рай за гражданите от Европа, Балканите и близките азиатски страни. С малкия недостатък, че привлякоха в иначе модерните хотели масата клиенти от чужбина с доходи около средните и под тях – пенсионери, студенти, ученици, работници и низши служители.

Разбира се, основната част от летовниците – над 75%, избират морето за почивката си, но вече има и все по-голям интерес към културно-историческия туризъм и други алтернативни форми. Освен японците, които обожават да разглеждат единствено забележителности, с тази цел ни посещават и все повече руснаци, гърци, израелци и западноевропейци, а напоследък – иранци и иракчани.

Възход и залез на пазарите

Руският туристически пазаревторият по големина за България след немския, но от тригодини насам се развива най-прогресивно. 33% е очакваният ръст на руските граждани, които ще почиват предимно на морето. До 15 октомври числото на летуващите ще достигне 480000 души или със 180000 повече, отколкото миналата година.

Сериозният наплив се дължи на големите руски инвестиции от 2008 г. насам в около 330000 собствени жилища – апартаменти в парк хотели и самостоятелни луксозни имоти по морето. Другият голям стимул за руските летовници е облекчаването на визовия режим за гражданите от бившите съветски републики. Така още в началото на юли 300000 руснаци вече се бяха сдобили с българска виза, а няколко години по-рано бяха едва няколко хиляди. Лесните пасавани и евтинията бяха достатъчни, за да накарат руснаците бързо да забравят миналогодишните си проблеми, произтекли от фалитите на туроператорите им и техните партньори у нас.

Вторият най-разрастващ се за България пазареИзраел, въпреки кървавия терористичен атентат на летище Сарафово през юли 2012 г., когато бомба взриви автобус с техни туристи и уби голяма частот тях. Тогава логично последва голям отлив до края на сезона, който сега се компенсира с 30-процентно увеличение на летовниците от там, сравнени със спокойното лято на 2011 г. Очаква се до края на топлите месеци гостите от Стената на плача да достигнат 130000 души.

Израелците имат завиден кураж, защото са свикнали с постоянните терористични опити срещу тях, коментира Елена Иванова. Преди година тя бе от хотелиерите, които не успяха да посрещнат много от еврейските си гости заради кървавия акт до Бургас, довел до множество откази от резервации в Слънчев бряг. Хотелиерите не крият, че предпочитат израелските туристи, защото са възпитани, грамотни, тихи и платежоспособни. Те избират по-луксозни хотели, не ходят много на плаж, не демонстрират претенциозност и не прекаляват с алкохола, а основното им занимание по време на ваканцията е да играят хазарт в казината.

Тазигодина се регистрира спад на морските летовници от Великобритания, Холандия, Полша и Словакия. Общият брой на британските туристи няма да надхвърли 200000 души за разлика от минали години, след като Обединеното Кралство започна активна кампания срещу алкохолния туризъм у нас.

Антипропагандатасрещу страната ни на островазапочна, след като алкохолните обиколки по кръчмите в Слънчев бряг взеха няколко жертви сред основните участници в тях – английските, ирландски и шотландски младежи. Главна сцена на тези крайно неприятни за нормалните туристи спиртни шествия бе южният български курорт и в по-незначителна степен – Златни пясъци. Жертвите пострадаха след умопомрачителни запои по баровете срещу билет от 10 евро, падайки от терасите си в нетрезво състояние или пък при сбиване по алеите на комплекса. От официални данни дори излезе наяве, че всяка нощ на Слънчев бряг се изпиват по 700-800 хил. халби с бира и 80 хил. чаши с уиски.

Потози поводресорният зам.-министър, който преди да бъде назначен управляваше винарска изба, обяви, че алкохолният туризъм бил силно преувеличен и че това не е българско явление, а е характерно за цял свят.

В голямото пиене участват и холандски тийнейджъри, чийто брой също е намалял и ще са под 20000 души. Това отблъскващо явление привлича към България и млади хора от Скандинавските страни, Русия, Полша и други страни, но в интерес на истината е британско изобретение.

Германия– гръбнакътна туризма

Германияпродължава да е най-стабилният туристически пазар за България, който отново ще захрани икономиката ни и с най-много летовници. Очаква се броят им да стигне 540000 души – с около 30000 повече от миналото лято. Това е далеч под пиковите за Черноморието години, когато немците достигаха 700000 души. Тези туристи се характеризират с голямо постоянство в ранните записвания, което позволява на туроператори и хотелиери да разчитат на авансови средства от тях и да разчитат, че няма да останат без клиенти през лятото. Хората от бранша с право определят германците като гръбнака на българския туризъм. Има известно разминаване за числото на техния ръст всяка година, което варира между 4 и 8%. По обясними причини не се отчита през годините и реалният отлив на тази важна туристическа група от държавата в ЕС с най-стабилна икономика.

Българиявинаги се е съобразявала с немските туристи. Вкусовете на тази основна таргет група бяха определящи и при изграждането на новата хотелска база след 2000 г. Германците са най-ревностните фенове на ваканционните екстри, които предлагаме у нас – луксозен хотел с пакет „ол инклузив” – много храна по няколко пъти дневно, с много бира и всякакъв алкохол, плаж наблизо, а по възможност и басейн, море, слънчево време и обезателно шезлонг, който да използват целодневно, без да им се вдига врява.

Прекаляването със строителния шум до преди 3-4 години и алкохолните ексцесии обаче доведе до чувствителния отлив на туристи от главната страна-донор – предимно влицето на пенсионерите и семейните с малки деца.

Отвлизанетони в ЕС ипремахването на визите румънците традиционно са третият по значимост пазар в нашите курорти. Над 380000 съседи предпочитат луксозните български хотели пред своите почивни бази, които датират от времето на Чаушеску, но са на по-високи цени. Този пазар не регистрира отлив, а нормален застой след големия бум от преди 6 години, обясняват експерти.

Кой колко харчи?

Навсекичужденец унастова лято се падатпо трима почиващи българи. Според Румен Драганов населението от 7,4 млн. души ще реализира около 6,6 млн. почивки в страната. В това число влизат и кратките пътувания из вътрешността на страната при приятели и роднини, както и многобройните отскачания до морето, които българите правят за уикендите.

Докато обаче чужденците харчат средно за седмична почивка у нас по 465 евро на човек със самолетния билет, българите пръскат по 563 лв. на глава за същото време в същите хотели, без в сумата да влизат транспортните разходи. Чужденците изкарват парите за ваканция за седмица работа, а на българинът му трябва месец, за да заработи сумата си. Това показвало, че нашите хотели и туроператори все още не предлагат достатъчно атрактивни оферти на собствения си пазар, както правят за чуждите туристи. Затова всяка година много сънародници предпочитат да изкарат отпуската си за по-малко пари в Гърция, а защо не и в Турция, вместо да харчат повече на родното море. По гръцките морета това лято ще почиват около 450000 сънародници.

Българският туризъм е добре, но щеше истински да процъфтява, ако държавата подобри икономическата среда за бизнес, единодушни са всички от бранша. Различните лобита в отрасъла обаче предлагат и коренно различни идеи за облекчаване на държавното администриране. И това е едно от основните затруднения за избистрянето на визията какъв туризъм ще правим и как да стане така, че да се повиши добавената стойност на продукта, осигуряван от отрасъла.

България заема четвърто място сред 28-те страни в Европейския съюз по ръст в зимния туризъм от 4,7%. Това показват данни на Евростат за резултатите от последния ски сезон в ЕС през 2012-2013 г. в сравнение с предходната година.

Нашитезимникурорти са отчели над 3,3 милиона нощувки. Като цяло последният зимен сезон в съюза е по-успешен от предишния с общ ръст от 2% и общо реализирани около 600 милиона нощувки, отчита Евростат.

Зад наспо темповена растеж втози сектор се нареждат Латвия, Норвегия, Дания, Чехия и Полша, а на най-голям скок са се радвали Словакия – с 9,6%, Малта – с 9%, и Унгария – с 5%.

Поредобективнипричини, произтичащиот икономическата, финансова, социална иполитическакриза, с най-голямспад взимния си туризъм всравнениесъссезон 2011-2012 г., са Кипър – минус 10%, Италия – минус 5%, Испания – минус 4%, и Гърция – минус 2%. Въпреки товаотново най-предпочитани за чужденците са били зимните комплекси в Испания, Италия и Австрия, които са привлекли повече от половината ценители на зимнитески спортове в съюза.