Бързите кредити се свиха за ужас на колекторите

17.08.2018 0 коментара колектори, кредити, Намаляване, ръст

За първи път от три години насам банковата статистика отбелязва забавяне на ръста на заемите от компании, отпускащи т. нар. „бързи кредити“. От края на март 2016 г. в продължение на 12 поредни тримесечия кредитирането на небанковите дружества непрекъснато растеше. Така към края на юни вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са 2,429 млрд. лв., или 2,4% от БВП, докато преди година бяха в размер на 2,655 млрд. лв., или 2,7% от БВП. Те се свиват с 8,5% до 225,7 млн. лв. на годишна база и с 14,7% до 418,4 млн. лв. на тримесечна по данни на БНБ.

Преобладават кредитите над 5 години, които в края на юни са 1,011 млрд. лв. За една година те се увеличават с 1,4%, или 14,4 млн. лв., и намаляват с 10% – 112,7 млн. лв., в сравнение с първото тримесечие на тази година. Относителният дял на тези заеми в общия размер на вземанията нараства на годишна база от 37,6 до 41,6%. В края на юни вземанията по кредити с матуритет над 1 до 5 години са 629,5 млн. лв., като намаляват на годишна база с 15,9%, или 119,1 млн. лв., и с 22,1% – 178,1 млн. лв., на тримесечна.

В БНБ отчитат, че вземанията по кредити с матуритет до 1 година в края на юни са 510,3 млн. лв., като намаляват с 0,7%, или 3,4 млн. лв., за една година и с 11% – 62,9 млн. лв., в сравнение с края на първото тримесечие на 2018 г.

Преди седмица според публикуваните данни от Евростат за просрочените плащания на европейците всеки трети българин е имал непогасени сметки и задължения в края на 2017 г, това показват публикуваните данни от Евростат за просрочените плащания на европейците. Става въпрос за просрочена ипотека, неплатен наем или сметки за битови услуги, месечни плащания на лизинг. От изнесената от Евростат информация става ясно, че в Европейския съюз единствено гърците изпитват повече затруднения от нас при погасяването на задълженията си. Близо 48% от гърците са имали просрочена ипотека, неплатен наем или други непогасени сметки, показва анализът на Евростат. След тях са били българите с 34%, на трето и четвърто място са Кипър и Хърватия с по 26% кредитополучатели със забавени плащания по заеми.През 2017 г. средният дълг на всеки българин/независимо от годините/ у нас се увеличил двойно – над 900 лева. За сравнение, през 2015 г. сумата е била около 450 лв. Също така през миналата година 1,8 млн. души са били в графа кредитополучатели. Забавените плащания или необслужвани такива в края на 2017 г., са били както следва: По потребителски заеми – над 800 млн. лв.; По ипотеки – близо 1 млрд. лв.

Милен АТАНАСОВ

Вашият коментар Отказ