Бюджет 2014 – 11.3 милиарда лева за социални политики

Министерството на финансите предвижда реалният растеж на икономиката през 2014 г. да бъде 1.8%, а брутният вътрешен продукт, до 81,582 млрд. лева.

Очакваната през следващата година инфлация е 1,8 на сто. Фискалните параметри предвиждат приходи в размер на 30 886,0 млн. лв. (37,9% от БВП, което е увеличение с 501,2 млн. лв. в сравнение с 2013 г.).

Разходите са в размер на 32 358,3 млн. лв. (39,7% от БВП при ограничение от 40% от БВП, което представлява ръст от 380,1 млн. лв. спрямо 2013 г.).

Заложеният дефицит е 1,8% от БВП или 1 472,3 млн. лв. в номинално изражение. През 2014 г. се предвижда дългът да възлезе на 18,0 млрд. лв., което е изменение от 3,4 млрд. лв. спрямо очакваното ниво на държавния дълг към края на 2013 година.

Размерът на дълга съществено ще намалее още в началото на 2015 г. предвид предстоящото пиково плащане от около 1,7 млрд. лева по емитираните през 2002 г. глобални облигации в щатски долари. Запазва се нивото на минималния размер на фискалния резерв към 31 декември 2014 г. от 4,5 млрд. лева.

Придържайки се към националните приоритети от правителствената програма, в проекта на Бюджет 2014 са предвидени целенасочени мерки и механизми за въздействие върху няколко ключови политики.

Правителството залага реализирането на Публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ в размер на 500 млн. лева. Тя представлява нов механизъм за финансиране на публични инвестиционни проекти и програми на конкурентен принцип, чрез който разходите ще се обвържат по-тясно с поетите в управленската програма ангажименти.

Определянето на годишния размер на средствата за инвестиционни проекти ще бъде обвързано с икономическия цикъл, с процеса на усвояване на средствата от ЕС с инвестиционна насоченост, както и с критичен преглед на съществуващите политики и програми. Въвеждането на този механизъм ще стимулира активността на министерствата и местните власти и ще допринесе за повишаване качеството на бюджетните им предложения.

Политиките в областта на образованието и ученето през целия живот са изведени като основен приоритет за 2014 година. С основен акцент върху стабилния и устойчив икономически растеж се явява реформирането на професионалното образование.

Предвиденият нов механизъм за допълнително финансиране в размер на 100 млн. лв. в системата на образованието ще повиши квалификацията на работната сила в дългосрочен план с положителен ефект върху нарастването на производителността на труда. Осигурени са и допълнителни средства за подкрепа на малки училища и детски градини, за превенция на отпадането на учениците и за стимулиране и задържане на педагогическите кадри в професията.

Социалната политика и мерките за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване са друг ключов приоритет на проекта на Бюджет 2014. Предвидените средства за социални дейности през 2014 г. са общо 11,262 млрд. лв., което е увеличение от 354,9 млн. лв. в сравнение с предходната година.

В Бюджет 2014 се възстановява осъвременяването на пенсиите по „Швейцарското правило“. Това ще доведе до увеличение на пенсиите от 1 юли 2014 г. с 3%, за което са предвидени допълнителни 120 млн. лева. В законопроекта е предвидено и увеличаване на тавана на пенсиите от 1 юли 2014 г. от 770 лв. на 840 лева. В областта на пенсионната политика се запазва възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране по чл. 68 от КСО на достигнатите през 2013 г. нива.

Реформата в здравния сектор е друг приоритет на правителството, реализирането на който започва през 2014 година. Първата стъпка е нова законова рамка и демонополизация на здравното осигуряване. Предвижда се с част от здравноосигурителните приходи по бюджета на НЗОК да се формира ресурс, с който да започне изпълнението на приоритети в здравния сектор.

Основният приоритет на данъчната политика за периода е запазване на ниските данъчни ставки за корпоративни данъци и тези на физическите лица, като важен стимул за инвестиции, икономически растеж и заетост.

Намаляването на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите ще доведе до редица положителни средносрочни и дългосрочни ефекти, като бързо укрепване на малкия и средния бизнес, подобрена конкурентна среда и ускоряване на процесите на стартиране на бизнес и предприемачество. Ключов фактор за реализиране на политиките е оптималното усвояване на средствата от ЕС, с които се финансират програми по сектори с пряк ефект върху растежа, заетостта, доходите, конкурентоспособността и публичната инфраструктура.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *