Бюджет 2018 г. без заявка за провеждане на реформи
Бюджет 2018 г. не ни дава големи основания, че ще се проведат нужните реформи в България. Има предвидени повече пари, за да се увеличат учителските заплати, което едва ли ще подобри българското образование, ако не се реформира значително повече образователната инфраструктура на учебните заведения.
Има планирани допълнително пари и за здравеопазване, но не става ясно дали ще се проведе реформа в болниците, така че да не фалират и да се намалят дълговете им, като се задържат младите лекари в страната, а не да заминават на работа в чужбина. Има обещани повече пари за пенсии, без обаче реформа на пенсионния ни модел, като тези повече пари за пенсии са за сметка на увеличаване на осигурителната тежест. Отново се увеличава осигурителната вноска и така се увеличава общата данъчно-осигурителна тежест на всички работещи за сметка на това пенсионерите да получат увеличение на пенсиите.
Така че бюджетът е социален за тези, които са получатели от него, но не е за тези, които осигуряват приходите в него. Бюджетът продължава да изостава с капиталовите разходи и инвестиции, като има намаление на капиталовите разходи, а капиталовите разходи това са всъщнот разходите за големите строителства и държавните инфарктруктурни проекти, които се очаква отново да се финансират основно от еврофондове и европрограми. Намалението на капиталовите разходи не ни дава основание да се надяваме, че ще се увеличат и инвестициите, а не се очаква да има и увеличено капиталообразуване в българската икономика.
Това е и едно напомняне, че в следващите няколко години България трява да си промени икономиката така, че да разчита повече на самостоятелното си финансиране, отколкото на европомощите, които ще намаляват с времето, защото само с тях не можем да развиваме икономиката си и да разчитаме основно на свежи пари от Европейския съюз.
България трябва да подобри значително своята инвестиционна среда, да търси и да намери стратегически инвеститори, които да помогнат за развитието на икономиката ни, а това се постига със структурни реформи. Относно дълговете в бюджета има също доста притеснителни неща, като тук трябва да правим разлика между явните и скритите дългове. Явният дълг е формиран от сбора на всички бюджетни излишъци и дефицити през годините и е основен критерий при ограниченията на ЕС – до 3% от БВП дефицит и до 60% от БВП публичен дълг. От друга страна този показател не разкрива цялата истина за дълговото бреме на България, което надвисва в бъдеще.
След като към него се прибави така наречения скрит дълг, дългът ще надвиши определения таван от 60% от БВП. Така бюджетът всъщност няма излишък, а освен това всяка седмица има нови фалирали общини и общински болници. Препоръките ми за мерки през бюджета са да има повече ефективни мерки за борба с корупцията, провеждане на структурни реформи в икономиката, подобряване на демографията, повишаване качеството на образованието и намаление на данъчното облагане (намаление на ДДС и диференцирано ДДС), както и въвеждане на необлагаем минимум на доходите.
Румен Гълъбинов