Валутният пазар се готви за свободен курс на рублата още от петък

Участници на валутния пазар се опасяват, че още от 1 ноември централната банка на Русия ще прекрати подкрепата си за националната валута и ще я остави свободно да намери обменната си стойност, съобщи деловото издание РБК. Според него се е удвоил броят на късите позиции долар/рубла и брокерите чакат резултати от петъчното заседание на валутния съвет на Банката на Русия.

Този процес е започнал преди две седмици и бързо набира скорост в последните дни.

Ако на заседанието се потвърди, че към плаващ курс ще се премине веднага, а не някъде в началото на 2015г., руската валута може рязко да се обзцени с до 2 рубли спрямо долара (фактическа девалвация от около 5%).

Почти всички очакват повишаване на основния лихвен процент поне с 50 базисни пункта до 8.5%. Сред вълната от песимистични слухове се появи и версия за вдигане с 200 базисни пункта до 10%.

Юлия Цепляева, директор на анализаторския център на голямата държавна „Сбербанк“, каза в сряда, че играчите на пазара са разтревожени, държат се нервно, няма някаква доминираща идея какво се случва и се топи доверието към каквито и да е изказвания. „Централната банка каза, че границите на валутния коридор ще бъдат премахнати от началото на следващата година, но брокерите активно обсъждат версия, че това ще се случи още на 31 октомври“, заяви тя.

Масло в огъня на спекулантите наля изказване във вторник на бившия финансов министър Алексей Кудрин, че централната банка трябва да се откаже от бивалутната кошница, спрямо която определя обменния курс на рублата. Анализатори смятат, че макар да изглежда като част от либералната опозиция на Кремъл, всъщност не е изключено Кудрин да казва това, което екипът около Владимир Путин не може или не иска да го направи сега.

Брокери коментират пред РБК, че ако рублата бъде пусната на свобода през ноември, това означава, че за валутния пазар практически не съществува централната банка. Други смятат, че това няма да се случи в петък, а по-скоро ще бъдат променени критериите за интервенция и ще се намалят обемите за намеса с долари, но фактически ефектът ще е почти същият – намесата не се усеща. Трети казват, че Банката на Русия трябва да спре да пилее по този начин средства (по около 2.5-3 млрд. долара на ден през тази седмица) в неудачно усилие да удържа падането на рублата.

Изчисления, цитирани от Financial Times сочат, че от началото на октомври централната банка е използвала около 20 млрд. долара, но това е политика за автоматични интервенции при излизане на рублата от валутния коридор. При тях се цели избягване на крайности в обменния курс, на който се търгува, а не обръщане на низходящата тенденция.

На този фон Юлия Цепляева съветва обикновените руснаци да се въздържат да купуват валута, а малко да изчакат появата на по-изгодни условия за депозити в рубли. Главният икономист на „Сбербанк“ прогнозира още, че догодина ще останат в сила санкциите на Запада и контрасанкциите на Русия, а значи ще има съществен спад на чуждестранните инвестиции, относително висока инфлация и практическо замръзване на доходите.

Банките също се въздържат да купуват долари – в сряда централната банка проведе репо аукцион за 1.5 млрд. долара с падеж след 28 дни, но те записаха само 201.2 млн. долара. Като основна причина се сочи, че тези заеми им излизат скъпи (при средна лихва над 2.4% годишно), а и количеството валута е малко – те очакват банката да увеличава обемите до 20-30 млрд. долара, за да се успокоят.

В същото време износителите не бързат да се разделят с валутата си, защото не са сигурни, че ще могат да се набавят нова на пазара при приемливи условия.

Предвид структурата на руската икономика, износителите – както и тези, които са способни да взимат валутни кредити при сегашните лихви – са изключително компаниите от петролно-газовия и суровинния сектори. Група руски икономисти коментираха на страниците на деловия в.“Ведомости“, че централната банка се успокоява с ниската безработица (официално – около 5% от трудоспособното население), но реално в производствения сектор има свободни мощности и скрита безработица, което не й оставя толкова широко пространство за болезнени мерки.

Една от тези болезнени мерки бе предложена в началото на октомври от Сергей Глазев, който не е от икономическия екип, но е съветник на Путин, а пазарът внимателно следи всичко, което излиза от Кремъл. Според Глазев е добре да се фиксира обменният курс „на разумно равнище“, защото така щяло да има повече макроикономическа стабилност и да се води по-добра борба с инфлацията.

Юлия Цепляева от „Сербанк“ обясни в сряда, че за защита на такъв евентуален фиксиран курс Банката на Русия ще трябва да губи по 100-140 милиарда евро на месец за срок от две години. В този сценарий ще трябва да се въведе и контрол над движението на капитали, да бъдат принудени компаниите да предават част от валутните си приходи от износ и да получават валута само при одобрени договори за внос, чужда валута ще стига до населението в ограничени обеми, ще се наложи и замразяване на валутните депозити.

Последиците биха били бум на сивата икономика и двойното счетоводство, задържане на колкото може повече валута в задгранични сметки, няколко обменни курса на рублата, опити за масово теглене на влогове от банките. Отворената по този начин дупка пак ще трябва да се пълни от централната банка, което пък ще вдигне лихвите и увеличи инфлацията. На резервите на Банката на Русия ще разчитат и компаниите с външни задължения (112 млрд. долара за 2015г.)

Никаква стабилност няма да получим с фиксирането на рублата, обобщи Цепляева, според която при сегашните цени на петрола стабилното ниво на руската валута е около 38 рубли за долар. Ако се фиксира рублата на 50-60 за долар, от „умерена рецесия“ (не повече от 1% годишно, но пък за периода 2015-2017) Русия ще премине към спад в икономиката от порядъка на 4%, допълват анализаторите на „Сбербанк“ (официалните прогнози са 2014г. да приключи с минимален ръст от 0.6%).

„Много е глупаво да задушаваме икономиката с фиксиране на курса в настоящия момент – вредим сами на себе си не по-малко, отколкото щетите, които ни нанасят санкциите“, казва Цепляева.