Винаги, когато има дефицит, трябва да се поемат дългове

Винаги, когато има дефицит, ще се наложи да бъдат поемани дългове. Такива, примерно, бяха поети през 2012 г., когато бях заместник-министър на Дянков. Падежът на 5-годишната емисия оттогава е 2017 година. Виждате как в един кратък период от време определени действия и диспропорции се събират накуп и те трябва да бъдат посрещнати.

Това каза министърът на финансите Владислав Горанов пред БНР по повод намеренията да се сключи споразумение с банки за средносрочна емисия на 8 млрд. евро дълг.

Винаги, докато има дефицит, ще се наложи да водим разговори за дълга. Затова предлагам разговорите да се съсредоточат върху това трябва ли бюджетът да бъде с дефицит и да харчим повече, отколкото изкарваме, подчерта той.

„Ако българската държава не иска да трупа нов дълг, тя трябва много бързо да премахне дефицита от бюджета си, т.е. да харчи само колкото събира от населението и от бизнеса. Дори да имаме балансирани бюджети в следващите няколко години, пак трябва да платим 6 милиарда евро, които сме поели преди това. Липсата на ратификация ще доведе до невъзможност на държавата да си обслужва дълговете, което вече наистина е „гръцки сценарий“, каза още Горанов.

Дългът е следствие, той не е причина за каквото и да било в нашата икономика, и спекулациите, че, видите ли, финансовият министър или правителството, взимайки дълг, си осигурява комфорт да харчи, са меко казано „неточни“, обяви Горанов. Разходите в българския бюджет се гласуват от НС и не могат да бъдат надхвърлени нито с лев, независимо дали поемате дълг, или не сте поели, добави той. Според него е нормално когато се знаело, че има 6 милиарда падежи, предварително правителството да има стратегия в средносрочен период как тези огромни обеми от плащания ще бъдат подсигурени, така че да не се допусне неплатежоспособност на държавата. „Обратно – представете си, че след година-две по някаква причина се стигне до политическа нестабилност и няма действащ парламент, как тогава правителството ще може да извърши плащанията си по външния дълг Или тезата на БСП е, че отново трябва да вървим към мораториум по плащанията на дълга и пълна изолация от международните пазари „, коментира финансистът.

Темата за емитиране на нов дълг е сложна като технология и затова вероятно буди въпроси и може да има неразбиране от някои от участниците в дебата, заяви Горанов. Той каза, че е имал готовност да участва в дискусия за предложението си, ако е бил потърсен по-рано. В дългосрочния матуритет на книжата няма нищо сложно и притеснително, отчете Горанов, който е на мнение, че се афишират неверни твърдения в опит да се извлекат политически дивиденти. По думите му „и по време на дебата за КТБ доста хора говореха доста неистини и крайният резултат беше това, което се случи – на новото правителство му се наложи, още в първите дни на своя мандат, да търси финансиране, за да може да гарантира изплащането на гарантираните влогове на хората „, посочи финансовият министър. Той уточни, че в дългосрочния матуритет няма нищо страшно и притеснително, защото именно късите емисии, които се правеха в последните години, допуснаха да се случи едно огромно струпване на падежи в няколко години между 2015 г. и 2017 г. Около 6 млрд евро. дълг България вече е поела и тя трябва да си го плати.

Параметрите на дълга са известни на цялата финансова общност, отчете министърът. Според него „нито един човек, изкушен от темата и доближавал се някога до практическото изпълнение на подобни операции“, не се е изказал против. Средносрочната програма с 3-годишни договаряния, гарантира това, че българската държава е готова във всеки един момент, когато се наложи и когато е най-добре на пазара, да заема дълг, за да погаси и да покрие своите задължения.

Най-големият риск пред правителството бил да не успее навреме да върне парите на хората, ограбени от КТБ. Той е „умерен оптимист“, че бюджетът за 2015 г. върви както е планиран, и няма да има нужда от дебат върху него в хода на изпълнението му.

Горанов свърза дълга и с данъците. „Януари 2015 г. имаме с 440 милиона повече приходи спрямо същия период на 2014 г. Това показва, първо, че имаме резерви в събираемостта, които да дадат възможност да си изпълняваме бюджета, без да се налага да променяме данъци и осигуровки, и, второ, че бюджетът ще издържи на стресовете, на които е подложен от промяна в ценови равнища на горива, в промяна на отделни политики. Даже защо не и дефицитът да е по-нисък от предвидения „, каза финансовият министър.

Ако не бъде ратифициран новият дълг, няма да се случи нищо фатално в държавата, коментира министърът. „Държавата е взела милиард и половина мостови заем, за да изплати гарантираните влогове на гражданите, които бяха в КТБ. Този мостови заем е с предстоящ падеж. Все още във фискалния резерв има средства, които могат да го възстановят и ще го възстановят. Оттам нататък, в следващия момент може да се окаже, че няма достатъчно ликвидност за финансиране на дефицита и държавата ще трябва да си ореже разходите „, посочи той.