Виолина Маринова: 2013 г. беше нелека и пълна с предизвикателства за банковия сектор

2013 г. е към края си. С нея се отбеляза и петата годишнина след началото на финансовата криза. С главния изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова си поговорихме каква бе тя за банковия сектор в България.

Не пропуснахме да обърнем внимание на свитата кредитна активност, как тя влияе върху приходите и печалбата на финансовите институции.

Законът за личния фалит, алтернативите за спестявания и регулациите в Европейския съюз също бяха сред темите. Ето какво сподели за читателите на Investor.bg г-жа Маринова.

– Г-жо Маринова, 2013 г. вече е към края си. С нея банковият сектор отбеляза и петата си година след началото на финансовата криза. Каква беше изминалата година за банковия сектор в България и какво очаквате в следващите 5 години?

Нелека година, свързана с много политически предизвикателства. С такива бе изпъстрена цялата година. Както забелязваме, освен политическа криза има и икономическа, т.е. липсва икономически ръст. Незначителният икономически ръст и стагнацията на пазара се отразяват негативно и върху банковия сектор, който е взаимозависим от икономическата среда.

Второто предизвикателство са законодателните промени, които се предвижда да бъдат приети от парламента, по които банковата общност дискутира, дава становища. Все още промените са в процес на дискусия, на даване на становища и изслушване на различни аргументи. Предстои да разберем какво ще бъде крайното решение за изменение в законодателството.

Едновременно с това има и натиск от различни клиентски организации. Обратната връзка от клиентите, тяхното мнение, е от изключително значение за адекватното предлагане на банкови продукти и услуги. Невинаги обаче тези организации са легитимни и понякога подвеждат клиентите, които трябва да вземат решение. В опита си на ръководител съм се убедила, че трябва да се чуе позицията на всички страни, за да се прецени кое е подходящото решение.

Не бива да се правят общи изводи от единични казуси. Това също е едно от предизвикателствата за банковата система, защото се губят много усилия, много енергия, за да доказваме понякога неща, които са очевидни. Не казвам, че банките са безгрешни. Трябва да се разговаря за случаите, които възникват, и да се намира решение за двете страни, не едностранно. Не бива под натиск на емоции да се предлагат законодателни промени.

За следващата година не очаквам промяна в тенденциите. Личното ми становище е, че статусът ще бъде непроменен. Надявам се да не са негативни. Ако говорим за по-дълъг период, за следващите пет години – трябва да се ориентираме по това, какво се случва в страните от Западна Европа. Като членове на Европейския съюз не трябва да забравяме, че не сме сами на остров. Ако европейските пазари се развиват възходящо, то и ние ще се развиваме възходящо.

Все пак очаквам, че може би не в следващите три, но към края на петата година може би трендът ще започне да се обръща. Няма да бъде толкова бърз този процес. Може да ме сметнете за песимистка, но не очаквам бурен ръст в края на петата година. Може би ще бъде постепенен, като трябва да се отчита спецификата, различната народопсихология на европейските страни. Не смятам, че кризата ще свърши бързо. Ако беше така, то досега да сме свидетели на нейния край, и ако беше само национална, то може би по-лесно би се преодоляла..

– А как мислите – твърде много ли са банките за сравнително малък пазар като нашия? Т.е. нужна ли е според Вас консолидация в сектора?

Много или малко, не мога да кажа. Но, да, наистина има собственици на банки, които възнамеряват да се освободят от някои от субсидиарите си. Но въпросът е – има ли купувач? И ако отговорът е „Да“, то той има собствена стратегия и преценка. Дали да закупи и какво цели, като закупи банка? Защото един бъдещ собственик, разширявайки дейността си с още една, или сливайки се или поглъщайки друга банка, би следвало да си е направил внимателен анализ какво очаква от тази придобивка.

Като знаем, че у нас пазарът е доста стагнирал, не очаквам много бързо сливания или покупки на други банки. За тази година има вече един случай на придобиване на банка в България. Всяка банка си има своя стратегия и намерение. Не може да се дават никакви рецепти и да се прогнозира какво би се случило. Може би броят на банките у нас е малко по-голям от необходимото за пазара, но вероятно до една-две години ще бъдем свидетели на естествен процес на редуциране на техния брой.

– По последни данни на БНБ за първите десет месеца на годината банките са отчели обща печалба от 511,4 млн. лв. Активите им леко намаляха за този период, но като цяло растат. По всичко личи, че институциите се справят добре. За мен обаче е парадокс как активите на банковия сектор се увеличават, а кредитната активност остава свита. На какво според Вас се дължи това?

Сегашните печалби дори са значително по-малки, ако ги сравним с печалбите за същия период преди две години. Но все пак печалбите бележат ръст и този факт е много положителен и показателен за това, че банките в България са стабилни и добре капитализирани. Ние се справяме добре въпреки проблемите и както забелязвате, не се оплакваме, въпреки че секторът генерира много загуби.

Структурата на баланса в банковата система е различна. В групата на активите не влизат само кредитите, а също и инвестиции в различни инструменти, привлечени парични средства. Неведнъж сме казвали, че солидната ликвидна позиция, която банките натрупаха през последните години на стангниращ ръст на кредитната дейност, от една страна може да звучи много силно в полза на стабилността, но всъщност е индикатор за негативната икономическа обстановка, недостатъчното възстановяване на макросредата и ерозира доходността на финансовата система, което от своя страна влияе отрицателно на стабилността й.

Привлечените средства под формата на инструменти на паричния пазар, на акции или облигации се управляват според стратегията и политиката на всяка банка. Факт е, че ние имаме 25% ежедневна ликвидност, а в някои банки и повече, означава, че тези средства са налични. Това е добре, защото ние не знаем какво би се случило при една такава колеблива, неясна среда, в която живеем.

За деветмесечието отчитаме ръст в коефициента на ликвидните активи по Наредба 11 от 0,4 пр. п. Ликвидността е висока. Преди месец БНБ съобщи, че намалява изискването за поддържането на ежедневна ликвидност – от 25% на 20%, но като цяло поддържаме коефициента около 23%, 25%, дори 27%. За да намалим тази ликвидност, трябва да имаме възможност да инвестираме тези средства във финансиране на фирми, на МСП, на граждани.

Но този процес е функция на сигурността на средата Трябва да има предвидимост, известност поне за един период от време, за да могат банковите институции да вземат такова решение както за гражданския, така и за фирмения портфейл. Трябва да има предизвестеност – какво предстои, да се отчитат всички позитиви и негативи освен за банките, за останалите икономически субекти. Трябва да имат сигурност за работните места, стабилни доходи за периода на кредита. Защото, когато кредитираме физически лица, ние се интересуваме от доходите им днес, или хипотетично – за пет месеца назад. Но оттам нататък изниква въпросът клиентът ще бъде ли в състояние да обслужва задълженията си.

За мен несигурността е причината за свитата кредитна активност.

– Слабата кредитна активност ограничава приходите на банките. Как се компенсира това?

Както забелязвате, печалбата на банковата система вече не е над един милиард, а е намаляла наполовина в сравнение с предходната година. Няма механизъм за компенсиране – просто отчитаме спад на печалбите. В момента някои банки отчитат по-висок процент на печалбата, но това не означава, че е тя е реализирана от приходите. Причината за този резултат е реинтегриране на провизии, защото портфейлът достигна своето насищане на влошаване и започна да се подобрява в някои от сегментите.

– А преминава ли потребителят към онлайн банкиране и свивате ли клоновата си мрежа заради това?

Да, преминава. Банка ДСК не е свила клоновата си мрежа. Още преди 7-8 години, когато направихме преглед на ефективността на нашата клонова мрежа, закрихме някои от клоновете. Продължаваме на определени периоди да правим оценка на ефективността. Когато откриваме нов офис на банката, основният ни критерий е именно този.

Нашият коефициент разходи/приходи е около 37%, което е много добър показател за ефективността на банката. Разбира се, стремежът на банките е дадат възможност, особено на младите хора, да банкират онлайн. Банките предлагат високотехнологични решения, непрекъснато разработват приложения за различни устройства. Банка ДСК беше обявена за „Най-добра интернет банка в България за 2013 г.” в престижния конкурс „Най-добрите интернет банки в света 2013” на списание Global Finance.

Разбира се, клоновата мрежа е необходима за онзи сегмент от клиенти, който не е толкова мобилен и предпочита да отиде да бъде обслужен в конкретна точка на продажби. Опитваме се да предлагаме различни канали на продажба на банкови продукти и услуги на различните клиентски сегменти, като изследваме ефективността им.

– Делът на лошите кредити се движи около 22-23%. Какво според Вас е решението на този проблем?

По Наредба 9 за деветмесечието в групата на кредитите с просрочие над 90 дни делът е 17,2%. Забавя се темпът на растеж. Ръстът им за 2013 г. е 80 млн. лв., като за същия период на 2012 г. ръстът е бил 2 млрд. лв. Настъпва едно засищане на влошаването, както вече казах. Всяка банка работи по посока подобряване качеството на портфейла. Съществено значение има пълноценната комуникация с клиентите, разумният баланс на интересите на двете страни.

Разбира се, този период е труден не само за клиентите, които изпитват временни затруднения в обслужването на задълженията си и търсят възможности за предоговаряне или преструктуриране на кредитите. Той е труден и за банките, които работят не със свои средства, а с тези на вложителите, чиито интереси трябва да защитават.

Трябва да се има предвид, че кредитите, които са в група с 90 дни просрочие, са с изключително високо покритие. А това е най-важното за една банка – да има буфери при един евентуален последващ трус. Длъжни сме да прогнозираме добре и да бъдем консервативни, за да минимизираме загуби от кредитен риск. Много е крехка ситуацията на забавяне влошаването на портфейлите. Основният актив на банковите институции в кризисна ситуация е клиентското доверие. Буферите, добрата капиталова адекватност, добрата ликвидност, високото покритие по кредитите – това ще даде спокойствие на клиентите.

– Къде са проблемите в портфейлите на банките – в многото малки необслужвани кредити, или пък в малко на брой, но големи корпоративни кредити?

Как и по какъв начин е структуриран портфейлът, зависи от банката и от нейния рисков апетит. Ако имате предвид Банка ДСК, нейният портфейл е 80% банкиране на дребно и 20% корпоративно банкиране и от това съотношение можете да видите какво е качеството на портфейла. От една страна, имаме много на брой малки по размер кредити респективно с по-малък среден остатък, а от друга – при доминиране на корпоративното банкиране като сегмент има по-големи експозиции на по-малко на брой клиенти.

Качеството на портфейлите не е функция на броя и разпределението на кредитополучатели по сегменти, а на възможността и готовността им да обслужват своите задължения.

Над 85% от големите експозиции, класифицирани с просрочие над 90 дни, са на предприятия. Всеки бизнес има своите специфики, състоянието на всяка фирма се оценява индивидуално и не могат да се правят общи изводи. В статистиката на БНБ като корпоративни кредити фигурират и МСП, а там качеството на портфейла е по-лошо от това на големите корпоративни клиенти. Това са много на брой малки фирми, които нямат толкова много буфери за преодоляване на негативни процеси и не са в състояние бързо да маневрират.

При нас качеството на портфейла в този сегмент е сравнително добро. Когато клиентът е добре консултиран как да предоговори или преструктурира кредита при наличието на временни затруднения, той е в състояние да го обслужва. Банките имат интерес да се задържи и подобри влошеното качество на портфейла на клиента, да съдействат той да преодолее тази ситуация.

– Виждаме тенденция банки да са купувачи на големи, но закъсали бизнеси – какъв е Вашият коментар?

Това зависи от стратегията и политиката на всяка банка. Целта на банките не е придобиване на бизнеси в затруднение, а дейността им е по-скоро ориентирана към разумното им управление и оздравяване. Политиката на банките в тази област се базира на прецизен анализ на рисковете.

– Напоследък доста се говори за създаването на закон за личния фалит. Удачно ли е това според Вас?

Според мен дебатите за закон за личния фалит в момента са до някаква степен популистки. Закон за личния фалит съществува в някои европейски страни и тяхната практика изисква сериозен и задълбочен анализ. В тяхното законодателството е описан подробен механизъм на контрол, който се осъществява от назначен синдик, както и конкретните действията по събиране на информация за всички приходи и разходи за длъжника в продължение на години. А това ще обремени допълнително именно длъжника.

Освен това обявеното в несъстоятелност лице се вписва в специални регистри и след това продължително време няма достъп до кредитен ресурс. Това са принципните положения, но не съм видяла конкретен текст у нас, който да мога да коментирам.

– В един момент спестяванията на населението не бяха един от проблемите за слабото вътрешно потребление, което се счита за един от двигателите на икономическия растеж. Сега обаче, когато техния размер бележи рекорд след рекорд, се счита, че спъват вътрешното потребление. Как бихме могли да стимулираме българския гражданин да извади, така да се каже, парите си от банките?

Няма лесен механизъм. Българинът по принцип е спестовен, въпрос на народопсихология. Хората са свикнали да имат резерв за непредвидени обстоятелства, а за да потребяват – трябва да имат спокойствие, трябва да е предвидима икономическата среда. Поведението на банките е аналогично – в момента трупаме буфери и резерви за евентуално неблагоприятно развитие, и това е залегнало в регулациите.

Преди 2009 г. хората купуваха жилища като потенциална инвестиция, за да могат примерно след една-две години да ги реализират при висока печалба, защото цените вървяха възходящо. Но за съжаление това не се случи, цените на имотите паднаха, задълженият на хората са повече от реалната стойност на имота. Това е едното, от което се опариха.

Второто са инвестициите в различни финансови инструменти. Особено при високорисковите инструменти някои хора изгубиха не само дохода от инвестицията, но и самия й размер. Другият фактор, който влияе на оживлението, е каква ще бъде заетостта– ще се увеличава ли безработицата или не. Ще има ли фалирали предприятия или не?

Има много неизвестни както за работещите, така и за работодателите, за фирмите, които развиват бизнес. По последни данни е преустановен спадът на заетостта; нивото на безработицата, обаче, продължава да се увеличава
Стои въпросът и за усвояването на еврофондовете, тъй като те генерират доход. Очакванията на бизнеса са резервирани, въпреки данните за начало на преодоляване на спада от началото на 2013 г. в основните икономически сектори. Анализаторите стигнаха до извода, че е необходимо да бъдат създадени подходящи условия за съживяване на външното търсене и съответно то да има положителен принос към растежа на българската икономика.

За да се увеличи инвестиционната активност на хората, трябва да са налице всички тези фактори – спокойствие, предвидима икономическа среда, сигурност за работното място.

– В този ред на мисли – управляващите предложиха данъкът върху лихвите по срочните депозити постепенно ще бъде намаляван. Как Вие приемате това предложение и като цяло – какво Ви е мнението за този налог и за хода на правителството? Мислите ли, че наистина ще отпадне?

Ефектът му за бюджета е изключително минимален, така че евентуалното му премахване няма да има съществено отражение. Що се отнася до клиентите, той не засяга тези с малки спестявания в разплащателни и спестовни сметки. Това засяга хората, които имат по-големи спестявания.

– А забелязвате ли промяна в нагласите за спестяване на българските граждани? Т.е. дали от срочни депозити са прехвърлили спестяванията си в безсрочни депозити?

Това зависи от желанието на всеки един клиент, от неговите възможности и инвестиционни намерения. Лихвите по депозитите в момента не са много атрактивни, за да правят клиентите много маневри.

– Предпочитат ли те други алтернативни на депозита форми за спестяване? Пренасочват ли се към други продукти, които да им носят доходност?

Тези клиенти, които имат по-високи спестявания, повече свободни средства, използват различни инструменти и са по-склонни да пренасочат спестяванията си към по-високорискови продукти. Това отново е индивидуално. Преди да вземе подобно решение, клиентът се интересува от степента на риск, от размера на дохода, от времевия хоризонт.

– Забелязва ли се някаква тенденция или случаите са единични?

Като тенденция не мога да го отразя, но има увеличаване на инвестициите в тази посока.

– Готов ли е банковият ни сектор за въвеждането на новите капиталови изисквания и регулации в ЕС?

Банковата система в България е силно регулирана. При някои от изискваните коефициенти тя показва много добри стойности. Капиталовата ни адекватност е около 17%, докато в някои от развитите европейски банкови системи тя ще бъде 10% след няколко години. Има страни, в които няма и изискване за минимален задължителен резерв.

Предстоящите промени във връзка с новото капиталово споразумение допълнително ще изменят нормативната рамка, в която работим. Целта на налагането на унифицирани европейски правила е да се повиши финансовата стабилност чрез устойчивостта на банковия сектор и да се допринесе за устойчивия икономически растеж чрез кредитиране на икономическите субекти.

Синхронизирането на регулациите ще бъде обсъдено с всяка една банка и с управление Банков надзор в Българска народна банка и ще се посочат конркретни срокове за неговото осъществяване.