Властовите игри на Путин торпилираха европейското обединение

Руският президент Владимир Путин успя в рамките на няколко месеца да унищожи възгледите на много европейци за бъдещето на техния континент. А европейските правителства все още се борят да намерят адекватен отговор на това.

„Териториалната агресия на Путин над Крим“ застрашава усилието на Европа да сложи край на териториалните промени с използване на сила след края на Втората световна война, казва Фиона Хил, експерт по Русия в Brookings Institution и автор на биография за руския лидер. 20 пропити от идеята за прогресивната европейска интеграция години сега са преобърнати, казва тя, цитирана от Wall Street Journal.

Путин ни казва, „че той не вярва в това начинание“, казва Хил. Неговата представа за Европа е за континент, в който върховенството на Русия е признато от съседите ѝ. „Аз не мога да си представя как останалата част на Европа би приела това“.

Германски представител в ЕС сравнява Русия на Путин с Ваймарската Германия. И двете изпитват икономическите трудности, чувстват се несправедливо ограбени от своите съседи и и поемат отговорността за онези хора в съседните страни, които говорят техния език.

Европейският съюз обаче не е свикнал да действа при такива обстоятелства. Президентът Херман ван Ромпой заяви при представянето на нова книга през тази седмица, че неуспешните усилия на ЕС за установяване на споразумение за търговия и взаимопомощ с Украйна през изминалата година, първопричината за последващите вълнения, са били предприети без „геополитически и стратегически цели“.
Това изказване показва, че Русия е реагирала твърде силно на една невинна инициатива на ЕС. За критиците това е доказателство за един европейски подход, който трябва да се промени.

В цялата тази криза ЕС е „като сомнамбул“ и „е брутално наивен“, казва Ян Техау от мозъчния тръст Carnegie Europe. В бъдеще политиките на ЕС по отношение на държави, които Русия възприема като своята сфера на интерес – като Украйна, Беларус или Грузия, „следва да не се определят от технократи“, казва той.

Някои наблюдатели смятат, че Русия вече е пострадала икономически и настояват за още по-силен икономически натиск над страната. Иво Даалдер, директор на Чикагския съвет по глобални въпроси, настоява за стратегия за икономическо ограничаване по отношение на Русия, подобни на тези, за които през 1946 г. настояваше американският дипломат Джордж Кенън по отношение на Съветския съюз.

Готовността на Русия да използва в предишните конфликти с Украйна газа като политическо оръжие вече намали пазарния дял на руския газ в Европа. Някои експерти очакват тази тенденция да продължи, тъй като и европейските потребители на газ все повече осъзнават колко рискована е зависимостта от един-единствен доставчик.

Като цяло икономиката на Русия страда при изтичане на капитали, което се отрази негативно на рублата и вдигна лихвите нагоре. Фондовият пазар в Москва също започна да се клати.

Геополитическите размирици може да накарат някои чужди компании да стоят настрана от Русия или да намалят драстично инвестиции там – било то от загриженост за санкциите на Запада, или от опасение за възможно отмъщение. Усилията на Русия да диверсифицира икономиката си, която в момента зависи твърде много от енергетиката и суровините, вероятно ще ускори това.

Въпреки това не е сигурно, че една слаба икономика ще впечатли Владимир Путин. В краткосрочен план това е много малко вероятно. Руският държавен глава в момента е яхнал вълната на подкрепа от страна на хората – дори и в градове като Москва, където популярността му преди това намаляваше.

Путин също така вероятно може да намери утеха в очевидното разделение в Европа по отношение на отговора на конфликта в Украйна. Той знае за наличието на силното корпоративно лоби в Германия, което шумно се изказва против строги санкции. Техау смята, че много германци се опасяват да страната да не разгневи Русия.

Особено нервно към руската агресия гледат новите страни-членки на ЕС, по-специално Полша, Румъния и трите балтийски държави, докато държави като Унгария или Словакия с по-малко загрижени. Най-малко обезпокоени изглежда са Испания и Италия – и двете са далеч от горещата точка на конфликта. А сред „голямата тройка“ на ЕС Франция и Германия са колебаещи се, докато Великобритания е някъде другаде“, казва Техау.

В тази напрегната ситуация източните държави са се обърнали към НАТО и по този начин и към Съединените щати. Те многократно бяха уверявани, че в случай на нападение, описано в член 5 от договора за НАТО, ще бъде спазено задължението на обща самозащита. Освен това на тях им бе оказана подкрепа под формата на по-строг контрол над въздуха, а американски войски предприеха военни учения съвместно с полските въоръжени сили.

Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО, смята, че действията на Путин са укрепили съюза. А това е развитие, което би причинило допълнителни главоболия на Москва, която няма много приятели в света.

Въпреки това малко специалисти смятат, че страните от НАТО ще увеличат значително военните си разходи, с изключение вероятно на няколко страни от Източна Европа. Намалението на военните разходи в дългосрочен план в Европа се очаква поне временно да продължи, тъй като в затишието на европейската дългова криза много правителства все още трябва да харчат много икономично.

В допълнение нито едно западно правителство не вярва, че кризата в Украйна може да бъде решена с военни действия. Поне в този аспект те са единни, заключава WSJ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *