Вноската за пенсия започва да расте

За първи път от много време насам осигурителната тежест за работещите българи се увеличава с директно увеличение на вноските. Допълнително тежестта тази година ще нарасне и заради ръста на минималната заплата и съответно средното увеличение на минималните осигурителни прагове за около 2 млн. заети.

От 1 януари вноската за фонд „Пенсии“ на Държавното обществено осигуряване се увеличи с 1 процентен пункт и вече е 18.8%. Догодина ще е втората стъпка на това увеличение, с още един пункт. Този ръст засяга всички осигурени – според данните на Националния осигурителен институт за третото тримесечие за миналата година около 2.750 млн. българи се осигуряват за пенсия. Съотношението остава 60% за работодателя и 40% за работника. От общата вноска за всички родени след 1959 г., 5 на сто отиват за универсалните фондове, а останалите 13.8% за НОИ. За хората, родени преди 1960 г., пълната вноска от 18.8% отива в Държавното обществено осигуряване.

Само от ръста на осигуровката НОИ очаква допълнителни приходи от около 230 млн. лв. тази година. Отделно в бюджета за пенсии трябва да влязат и допълнителни над 24 млн. лв. от увеличението на минималните осигурителни доходи за 85 икономически дейности, което е средно 2.6%. За тази година не бяха договорени увеличения на минималните осигурителни прагове заради категоричния бойкот на работодателите. Въпреки това заради увеличението на минималната заплата от 420 лв. на 460 лв., която навсякъде е и минимален доход за осигуряване, 45% от праговете ще бъдат увеличени. Масово за тази година това е минималната сума за осигуряване не само на всички нискоквалифицирани работници, но и на средния ешелон. С ръст от 9.5% на минималната заплата нетният доход на наетите с най-ниско заплащане ще се увеличи с 9% или 29.70 лв.

Увеличават се минималните прагове и за самоосигуряващите се българи. И при тях минимумът е 460 лв. (при 420 лв. за м.г.) за доход до 5400 лв. След това до 6500 лв. прагът става 500 лв., тоест има ръст с 50 лв., до 7500 лв. – 550 лв., а над 7500 лв. – 600 лв. Земеделските производители ще продължат да се осигуряват и тази година на минимум 300 лв.

Вноската на служителите на сектор „Сигурност“ също се увеличава, и то драстично – с 20 процента до 60.8 на сто. Тези пари обаче се плащат от държавата, а не от служителите. Въпреки това увеличение фондът на НОИ, в който постъпват приходите от осигуровките на полицаи и военни, остава на дефицит от почти 131 млн. лв. Това означава, че държавата ще доплаща тази сума за пенсиите на ранно пенсиониралите се военни и полицаи въпреки забележителното ниво на осигуровката на работещите им колеги.

Бюджет

10.376 млрд. лв. е бюджетът на НОИ за тази година. Над 8.9 млрд. лв. ще отидат за пенсии. От осигурителни вноски се очакват над 5.6 млрд. лв. Дефицитът е около 4.4 млрд. лв. и той ще се покрие от хазната. Дефицитът обаче намалява за първи път от години – с около 300 млн. лв. Освен това в НОИ очакват рекорден приход от осигуровки за последните години – над 5.6 млрд. лв. Това е с над 600 млн. лв. повече от миналата година и с 1 млрд. лв. повече от 2015 г.

Мъжете ще се пенсионират на 64 г., а жените – на 61 г.

НОИ ще информира с писма 69 хил. българи как ще се пенсионират през 2018 г.

Тази година продължава плавното покачване с по два месеца на възрастта и стажа за пенсия с по два месеца. Така от 1 януари мъжете се пенсионират на 64 г. с 38 г. и 4 месеца стаж. Жените излизат в пенсия на 61 г. с 35 г. и 4 месеца стаж. За хората, които не могат да изпълнят условието за стажа, възрастта за излизане в пенсия е 66 г., като те трябва да са се осигурявали поне 15 г. Очакванията са, че пенсионерите като цяло ще продължат да намаляват, както и по-малко хора от масовата трета категория ще успеят да се пенсионират. Според прогнозата средно през годината пенсионерите ще са малко под 2.2 млн. души.

Остава възможността обаче работещите в масовата категория да излязат по-рано в пенсия – до една година преди възрастта, ако са изпълнили условието за стажа. Тоест ако имат достатъчно стаж, мъжете могат да се пенсионират на 63 г., а жените на 60 г. За всеки месец, който не достига, пенсията се намалява с 0.4%.

Пенсиите ще се актуализират от 1 юли с 2.4%, но по нов начин. Увеличението ще се приложи директно върху коефициента за всяка година стаж. Сега във формулата той е 1.1, а за старите пенсии от юли ще стане 1.126. Така от 1 юли минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 161.38 лв. на 165.25 лв. (ръстът е с 2.4 на сто). Оттогава социалната пенсия за старост се увеличава от 118.14 лв. на 120.98 лв. (със същия процент). Средната пенсия според прогнозата на НОИ ще стане 341.57 лв., тоест с около десетина лева по-висока от тази през миналата година. В проценти ръстът е 3 на сто, но и очакваната инфлация е 1.5%, което реално означава 1.5% да се усетят от пенсионерите.

Според данните нетният коефициент на заместване на пенсията ще е 53.9% – това означава, че един пенсионер през тази година ще получава като пенсия почти 54 на сто от последната си нетна заплата (след удръжките и осигуровките). Таванът за пенсиите остава за поредна година и ще е 910 лв. (съответно максималният осигурителен доход е 2600 лв. и за догодина). Новите пенсии пък ще се изчисляват с по-високия коефициент за година стаж от януари, което допълнително ще увеличава пропастта между нови и стари пенсионери заедно със средния осигурителен доход за страната, който също участва в изчислението.

Военните и полицаите ще се пенсионират на 53 г. с 27 години стаж (и за двата пола). Всички, които до края на миналата година са изпълнили условието за 27-те години стаж, от които 2/3 в системата, могат да продължат да се пенсионират независимо от възрастта си до края на 2018 г.

От тази година вече няма възможност ранните пенсионери – служители на сектор „Сигурност“, категорийни работници и тези с инвалидни пенсии, да поискат преизчисление на пенсията от НОИ, като прехвърлят парите си за втора пенсия. Това са хората, родени след 1959 г., които са се пенсионирали рано, но не могат да ползват парите си от частните фондове, докато не навършат общата пенсионна възраст за трета категория. По данни на НОИ „ощетени“ по този начин бяха около 90 хил. ранни пенсионери, родени след 1959 г. До 22 декември от тази възможност се възползваха малко над 14 хил. бивши служители на сектор „Сигурност“. Те са получили средно увеличение на пенсията от малко над 83 лв., обясниха от НОИ пред „Сега“. Отделно още 9532 ранни пенсионери – от първа и втора категория труд, както и с инвалидни пенсии, също са прехвърлили партидите си в НОИ и са получили с около 60 лв. по-висока държавна пенсия.

Тази година НОИ вече има и ново задължение – да уведомява хората, на които им предстои да се пенсионират не по-късно от шест месеца, какви ще са условията за излизане в пенсия за тях. Така през тази година осигурителният институт ще уведоми с писма и по мейла около 69 хил. българи, които работят в трета категория, че им предстои да се пенсионират през 2018 г., обясниха оттам пред „Сега“.

Плащания

Обезщетенията от НОИ остават замразени и през 2017 г. Дневното минимално обезщетение за безработица е 7.20 лв., втората година от майчинството – 340 лв. От юли обаче влиза в сила нов вид обезщетение за майките, които се върнат на работа, преди детето да навърши една година (след 135-ия ден от раждането). Те ще получават половината от майчинството си от НОИ към заплатата от работодателя.

financebg.com