Вредата от плоския данък

През 2007 г. в България беше въведен плосък данък от 10% върху печалбите на компаниите, а през следващата година и върху доходите на физичките лица. Тогава финансов министър беше сегашният премиер на страната Пламен Орешарски.

Много икономисти и бизнесът подкрепиха тази данъчна реформа, тъй като тя беше свързана не само с уеднаквяване на ставките, но и със значително намаление на преките данъци. Само година след въвеждането на плоския данък обаче икономиката на страната влезе в рецесия. Според всички, виновна за това беше глобалната финансова криза. През следващите няколко години икономиката продължава да е в застой, без да регистрира бързо възстановяване от рецесията. За това пък трябва да е виновна кризата в еврозоната.

Фактите обаче показват съвсем друга картина. През 2010 г., когато започна кризата в еврозоната, износът на България за Европейския съюз нарасна с 25%, а през 2011 г. се повиши с още 34%, по данни на НСИ. Очевидно е, че ефектът от кризата в еврозоната върху българската икономика е бил минимален, ако въобще го е имало. Това е така, защото производството на българските предприятия е добре интегрирано в процеса на преработка на продукти в Европа. През 2012 г. има спад на износа за ЕС с 3.6%, но такава корекция е нещо нормално след силното увеличение от предходните години и с оглед на негативните ефекти от икономиите на публични разходи в страните във валутния съюз, които доведоха до увеличение на безработицата и ерозираха потребителската сила на домакинствата.

Ефектът на европейската криза може да се търси в резкия спад на инвестициите. Брутото капиталообразуване в основен капитал намалява през всяка година от 2008-а насам, когато достигна 37% от брутния вътрешен продукт на България.

Но инвестициите не намаляват заради външни фактори, а за заради свиването на потребителското търсене в страната. Компаниите инвестират някъде заради перспективите за растеж на продажбите. Ако потреблението намалява, съответно намаляват и инвестициите.

Ето тук вече се вижда влиянието на плоския данък. За да компенсира понижението на ставките от пряко облагане, държавата направи много през последните няколко години за повишаване на събираемостта, но и увеличи допълните разходи на бизнеса и потребителите, като вдигна минималната работна заплата, минималните осигурителни прагове и ставките на плащанията за здравни и пенсионни осигуровки.

По принцип понижението на данъците върху печалбите и върху доходите е стимул за икономиката в краткосрочен план. Причината е, че по-ниските ставки върху печалбите подкрепят инвестициите, а тези върху доходите – потреблението и спестяването.

Но в средносрочен хоризонт мултиплициращият ефект от тези мерки намалява. Така лесно могат да се обяснят някои явления. Плоският данък със сигурност беше една от причините за това, че кризата в България дойде година по-късно и за големия приток на инвестициите през 2008 г.

През следващите години обаче той е една от причините за застоя на икономиката. Защо? По същество плоският данък е регресивен, т.е. относителната му тежест върху домакинствата и компаниите с по-ниски доходи е по-голяма, отколкото върху тези в по-високи. Така фискалната политика на държавата се превърна в един от факторите, довели до нарастване на бедността в България и до фалитите на малки и средни предприятия, които пък предизвикаха ръста на безработицата и спада на потребителското търсене. В същото време спестяванията на домакинствата нараснаха до рекордни стойности, надхвърляйки 35 млрд. лв., защото ниските преки данъци не стимулират харченето, при високи ставки върху потреблението.

Както валутният борд е отказ от монетарна политика, така и плоският данък е отказ от фискална такава. Проблемът е, че така държавата не изпълнява ролята си на антицикличен фактор. Тя не противодейства на негативните тенденции на вътрешния пазар, не стимулира потреблението, не подкрепя малките компании, които са основен двигател за увеличаване на заетостта. Вместо това правителството балансира на ръба на бюджетния дефицит, търсейки начини да осъществи планираните приходи и изпразвайки фискалния резерв.

Ето защо е необходимо държавата да започне да води активна данъчна политика и да потърси начини за стимулиране на икономиката с намаляване на ставките върху потреблението за сметка на тези върху доходите.