Всичко, което знаете за кризата в Европа, е грешно
Кризата в еврозоната, която потиска икономиката на валутния съюз вече 4 години, имаше много просто определение за своята същност. Мързеливите, прахосващи пари, южноевропейски страни, със свръхрегулирани пазари на труда, лоши данъчни системи и слаби индустрии, си позволиха да станат фатално неконкурентоспособни и бяха застрашени от фалити. В същото време северните държави продължаваха напред, но бяха неохотно принудени да спасяват своите южни съседи.
И сега, изведнъж всичко се обръща. Германската икономика всъщност се свива. Финландия е много близо до рецесия, както Белгия и Холандия. Франция пък се намира в нещо като перманентна криза без изход.
В същото време Испания и Португалия са сред най-бързо растящите икономики в еврозоната. Гърция се стабилизира и дори Кипър показва някои признаци на подобрение.
Този внезапен обрат има последици. Първо той показва, че кризата в еврозоната е безкрайна. Тя просто се прелива от един регион към друг. Като цяло валутният съюз е в постоянна депресия, от която изглежда не може да се измъкне.
Второ, митът за непригодния юг е разбит. Политическият елит ще трябва да измисли по-добро обяснение за икономическите проблеми.
Новата ситуация изцяло променя и дебата за еврото. Северът ще бъде принуден да задава трудни въпроси, които досега бяха избягвани.
Данните са ясни и определено не радват окото. Германия, която трябва да бъде двигател на европейската икономика отчете свиване на брутния си вътрешен продукт с 0.2% през второто тримесечие на годината. Производителността на труда в страната рязко намалява. А ако цифрите се претеглят по методологията, по която се изчислява БВП на САЩ, германската икономика пада с 0.8% на годишна база.
На юг пък има все повече окуражаващи знаци. Икономиката на Испания се върна обратно към живота, регистрирайки ръст от 0.6%, също с толкова нарасна и БВП на Португалия. Дори Гърция показва признаци на съживяване, въпреки че отчете спад на икономиката си с 0.2%, който обаче е далеч по-малък от очакваното. Само Италия остава здраво затънала във втората си рецесия след началото на кризата.
Преди три години икономистите измислиха абревиатурата PIIGS /произнася се като прасета/ за Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания, с цел да опишат състоянието на страните в периферията на еврозоната. Но сега прасетата са на път да полетят, а другите страни все повече затъват. Ирландия например се очаква да отбележи икономически ръст от над 3% през тази година, подпомогнатата от износа си.
Това обаче не е добра новина за Европа. От ставащото ясно се вижда, че кризата няма край. Дисбалансите и породените от тях проблеми остават. Когато периферията се подобрява, центърът се забавя и обратното.
Изглежда недостатъчното търсене е ключовият проблем, а не лисата на реформи. В зависимост от динамиката на растежа, търсенето намалява последователно на север и на юг, но винаги е налице пазарен дефект.
На теория развитият Север, начело с Германия, трябваше да спаси бедния Юг и с това да сложи край на кризата. Но при условие, че водещите северни икономики изпитват все по-сериозни проблеми, не е ясно, кой, кого ще спасява сега? /Матю Лин,MarketWatch/