Възможностите на европейските проекти за развитието на аграрния сектор в България
Това бе темата на кръгла маса, организирана днес, в рамките на „Винария 2009”, от Пловдивската земеделска камара съвместно с евродепутата от ПЕС Атанас Папаризов, Университета по хранителни технологии и Международен панаир-Пловдив. За основните елементи на европейската селскостопанска политика и за националните програми, които могат да се осъществят в аграрния сектор на България като страна членка на ЕС, подробно говори в презентацията си Атанас Папаризов.
Той обобщи, че смисъла на Общата селскостопанска политика (ОСП) е да стимулира не свръхпроизводство, а качество на продукцията и на живота в селскостопанските райони, основани на екологичните норми и имащи за цел развитието на самите земеделски райони и като туристически дестинации. Това може да стане ако у нас се използват сериозно мерките по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), чието изпълнение започна точно преди година. Важни се не само инвестиции в селското стопанство въобще, а в производство и в продукция, които дивесифицират поминъка в тези райони – смисълът на всички тези проекти е запазване на населението в селските райони, подчерта Папаризов. Пари ще се дават не за износ на продукция, а за развитие на фермата, на района, региона, категоричен бе евродепутатът. Той припомни, че за подпомагане на аграрния сектор в България през 2007 г. са отпуснати около 350 мил. евро, които са 25 % от средствата, които се дават на останалите страни членки на ЕС. Пълното изравняване ще стане през 2016-а, когато европомощите за българското селско стопанство трябва да достигнат 100 % от плащанията за останалите страни. Очаква се през тази година страната ни да усвои около 600 мил. евро по европейските програми, съобщи още Папаризов.
Стана ясно, че по стартиралите 20 мерки от ПРСР са подадени близо 6000 заявления за подпомагане основно на млади фермери и инвестиции в земеделските стопанства. Тези заявления са двойно повече от проектите, подаде по програма САПАРД и това поставя въпроса за административния капацитет на Разплащателната агенция и дали тя има възможност да обработва всички заявления. Активността на Разплащателната агенция трябва да се засили и фермерите да бъдат подкрепени час по-скоро, като се използват повече мерки и в научните звена, за да излезе България от селскостопанската криза, в която постоянно се намира, подчерта Папаризов. Той и екипът му бяха подготвили примерни проекти за финансиране по различни мерки от ПРСР, които участниците в кръглата маса получиха в раздадената като книжно тяло и на CD презентация. Евродепутатът посочи и конкретен пример – възможността Пловдив да участва като център на науката за хранително-вкусовата промишленост в Общата стопанска политика на ЕС.
30 000 излишни страници документация трябва да бъдат премахнати, заяви Папаризов във връзка с по-нататъшната ориентация в реформата на ОСП на Евросъюза. За да имат реална представа от дейностите, когато подготвят евромерките и правилата в земеделската политика на ЕС, членовете на комисията, подпомагаща дейността на еврокомисарката по земеделие Мариан Фишер-Бойл, щели да бъдат изпратени от ръководителката си за поработят във ферми и в земеделието, стана ясно още на кръглата маса.
Срещата ни не е научна, подчерта председателят на Земеделската камара в Пловдив проф. Ангел Гроздин, който бе поканил за участие десетки научни работници и практици, председатели на кооперации, аграрници и икономисти.