Възхвала на по-малките банки и по-слабата волатилност

Джеймс Сафт, Коментатор Reuters

Ако искаме свят с по-безопасни банки, трябва да бъдем подготвени и за последствията – по-слаб ръст в болезнен средносрочен план, но с обещание за наваксване в дългосрочен план, защото вероятно ни очакват по-малко опустошителни финансови удари.
Банковата система, която бива принудена да работи в условия на по-голям капитал и по-високи нива на сигурни, ликвидни активи, е система, която ще трябва да се свие и да таксува по-скъпо заемните средства. Едно такова развитие потенциално ще забави ръста, докато трае преходът към различна комбинация от финансиране. А такъв преход може да означава и по-добра възвращаемост за кредитните инвеститори извън банките, но и потенциално по-слаба възвращаемост за акциите.
Наградата за най-провокираща реч на централен банкер за 2009 г. е много вероятно да отиде при Дейвид Майлс от Bank of England. Тази седмица Майлс излезе с обръщение, което разглеждаше последствията от промените във финансовия пейзаж върху икономиката и валутната политика.
„Резултатът от преследването на политики, които значително биха намалили шансовете за повторение на банковата криза, която преживяхме наскоро, вероятно ще се прояви като по-малък банков сектор – предупреди Майлс. – Това е нещо, което ще създаде някои междинни проблеми, но едва ли следва да търсим начини, по които да го предотвратим.“

По-прибрани институции

Разбира се, секторът е обхванат от сериозни съмнения, че реформите, които в крайна сметка ще се случат, ефективно ще намалят възможностите за повторение на разхищенията и кризите. И все пак, нека за момент си представим, че банките бъдат накарани да действат с по-прибрани платна.
Като първа стъпка обаче е важно да разберем колко дълбоки са били последните промени в начина, по който действат банките – как се финансират те, какво притежават и как кредитират.
Майлс изчислява, че с изключение на международния бизнес, когато британската банкова система е влязла в криза, тя е притежавала около половината от капитала, измерен спрямо активите, който е притежавала преди 50 години, и само с една трета от капитала, с който е разполагала преди век. За да допълним картината, британските банки са държали далеч по-малко високоликвидни активи, като права към централната банка или правителствен дълг, които са били равни на около една трета от нивото им отпреди 50 години. Ако цените на активите играят ключова роля в уравнението, това е рецептата за големи печалби и силен ръст. И точно това се случи. Дори ако изключим международния бизнес, британските банки са нараснали до пет пъти в сравнение с икономиката през последните 34 години.

Леко наклонен пейзаж

Майлс твърди, че по-затегнатата регулация и по-консервативното управление на банките ще доведат до по-широки спредове между лихвите по кредитите и по заемните средства, по-малка лихва за спестовните влогове и по-високи съответни лихви за заемоискателите. Това ще компенсира по-сериозно банките за поетите рискове. Нека цитирам дословно трите основни извода на Майлс:
1. По-малко спестявания през банките и вероятно по-малко общи спестявания.
2. По-малко инвестиции, финансирани от банките, и вероятно по-малко общо инвестиране.
3. По-слаб кредит към домакинствата и вероятно по-малко хора, които живеят в собствени жилища, и по-ниски цени на жилищата.
Според него това не означава по-слаб икономически ръст в дългосрочен план, а че по-ниският годишен растеж може да се направи по-поносим чрез по-слабата волатилност на ръста. Ако 10% от БВП не потъват в банкова криза на всеки 50 години, няма да ни липсва и незначително по-ниският годишен ръст благодарение на по-високите лихви по кредитите и по-малкия кредит.
За централната банка това означава, че естественият лихвен процент, определян от монетарната политика, може да е по-нисък. Централните банки всъщност ще упражняват по-сериозен контрол върху икономиката чрез политиката на лихвените проценти, но ще трябва да ги държат ниски, за да компенсират по-високата ефективност на лихвите по заемните средства заради по-широките спредове.

По-добра възвращаемост

За инвеститора един свят с по-малка банкова система и по-скъп кредит е предизвикателство, но се откриват интересни възможности.
Кредитните инвеститори трябва да получат по-добра възвращаемост без заемни средства – в крайна сметка конкуренцията ще е по-слаба. Интересен въпрос е на чий кредитен анализ ще разчитат – на този на рейтинговите агенции, на банките или на свой собствен?
Всичките три варианта, както вече разбрахме, са свързани с разходи и имат недостатъци. Моето предположение е, че един свят, в който всеки сам си прави кредитния анализ, е точно толкова вероятен и нежелан, колкото и един свят, в който всеки си произвежда сам храната.
За акциите един свят с по-скъп дълг би бил свят с по-малко дългове и по-слаба възвращаемост. Дори ако данъчните облекчения за заеми оцелеят, заемането ще е по-малко привлекателно за компаниите. Дългът, както знаем, увеличава възвращаемостта.
Добрата новина за акциите може да е, че макар и по-ниски, приходите са по-надеждни, което кара инвеститорите да ги оценяват по-високо.
Не е ясно и каква роля ще изиграят световните дисбаланси върху оценките. Не се изненадвайте, ако вселената на облигациите от нововъзникващите пазари се разрасне с много по-бърз сравнителен ход, като източи част от азиатските спестявания, надули балона на Запад.
Ако обаче сериозната реформа не се състои, успешното инвестиране ще значи, че се качваме рано на автобуса и слизаме точно преди той да изхвърчи от пътя.