Възходът на суровините ще премине през сериозен тест

Спадът с 1.75% в рамките на седмицата е още по-чувствителен, тъй като се осъществява на фона на неспиращата дългова криза в периферията на еврозоната, с рекордни лихви по гръцкия държавен дълг.
В кошницата от шест основни валути, известна като доларов индекс, щатските пари паднаха до 73.033 пункта. Обещанието на председателя на федералния резерв Бен Бернанке, че няма да има следващ рунд количествени улеснения, а и че политиката на централната банка е за силен долар, не успя да убеди инвеститорите, които явно са се настроили за инфлация. Бернанке не каза кога ще започне да изтегля ликвидност от пазара – коментира за Bloomberg финансов експерт.
Това предчувствие за евтин долар се потвърждава и от данните на Wall Street Journal, че през последната седмица с 14% е нараснал обемът на късите продажби на долари. При къси продажби инвеститорът тегли на заем даден актив и го продава в очакване след това да го купи и върне на по-ниска цена. Същевременно данните на WSJ сочат, че в момента има най-много открити дълги позиции в евра от декември 2007 г. насам.
По данни на американската комисия за търговия с фючърси, в момента на пазарите в САЩ са заложени 28.6 млрд. долара на това, че доларът ще поевтинява – и други 12.4 млрд. долара на това, че еврото ще поскъпне.
Какво става на другите валутни фронтове? На първо място, рекордно скъп швейцарски франк. Валутата на Швейцария традиционно се възприема като източник на сигурност, но след като шефът на централната банка Филип Хилдебранд спомена думата инфлация /тоест даде знак, че може да повиши лихвите/, франкът скочи с още 1% спрямо долара и в момента са нужни 1.1557 долара за покупката на 1 франк.
Йената от своя страна се покачи с над 0.4% до 81.192 йени за долар, тъй като Японската централна банка обеща да не влива нови директни суми на междубанковите пазари. Но Масааки Ширакава, шефът на централната банка, внесе смут по друга линия – в интервю той заяви, че програмата за кредитиране на секторите на икономиката с висок растеж ще продължи. Затова йената се смъкна много чувствително спрямо еврото до актуалните 120.2242 йени за евро.
Евтиният долар доведе със себе си поскъпване на суровинните пазари, на първо място на благородните метали, но и на петрола и зърното. Златото по цена 1556.40 долара за тройунция е толкова скъпо, колкото никога по-рано не е било. За последните шест месеца цената на златото се покачи с около 25%. Инвеститорите използват злато за хеджиране на риска, а рискът очевидно напоследък се възприема като нараснал.
В качеството си на финансов продукт златото се движи по съвсем различна графика от класическа суровина – но поскъпването на среброто е по-драстично, като белият метал в петък добави над 2.3% до 48.599 долара за тройунция, също рекорд, атакувайки психологическата цена 50 долара. Медта, която за разлика от среброто и златото има наистина широка промишлена употреба, в петък се смъкна с почти 2%. Причината е очакваното икономическо забавяне в Китай, най-големият производител.
Тук стигаме до петрола, който затвори седмицата по цена 125.89 долара за барел брент и 113.93 долара за барел WTI. Очертава се осми пореден месец на поскъпване на основната търговска стока в света, а в момента цената е на 31 – месечен връх. Черното злато пълзи нагоре заради комплекс от причини. Първо, евтиният долар. Второ, в условията на несигурност петролните фючърси в един момент се възприемат като по-сигурен начин за влагане на пари от купуване на ливхоносни валути или акции.
Трето, световната икономика все още не се е сгромолясала – очаква се растежът да продължи и при настоящите цени на петрола. Четвърто, политиците в САЩ говорят за прекратяване на субсидиите за петролните корпорации, които може и да са сравнително малки суми, но са добър повод за вдигане на цените. Пето, потребителското търсене в САЩ се движи добре и при задаващия се активен сезон на пътуванията се очертава добър бизнес за бензиностанциите.
Очаква се в САЩ през тази година търсенето на петрол да нарасне с 1.1%, което на фона на проблемните доставки от Близкия Изток е много. Говори се, че производството в света намалява с 0.3%, а натрупаните запаси във времето на евтиния петрол вече започват да се изчерпват.
Достатъчно причини има за поскъпването на петрола. Това от своя страна води до поскъпване на зърнените култури, особено на царевицата, която се използва за производство на биоетанол. Царевицата и пшеницата в Чикаго вчера се търгуваха с между 3 и 4 процента повишение.
Пазарът на акции засега също се движи във възходяща посока, като снощи Wall Street приключи със зелени индекси, +0.37% за Dow до 12810 беше най-доброто постижение. Факторите за растежа на акциите са добрите корпоративни печалби и благоприятната политика на Фед.
Какво ще донесе 18-тата седмица на годината е трудно да се предвиди при настоящата висока волатилност. Но може би с изключение на благородните метали, достигнатите в петък вечерта позиции в цените на активите не изглежда да влизат в противоречие с известните фундаментални фактори.
Възходът на суровините ще премине през сериозен тест, когато по-високите цени започнат да се отразяват в още по-високи производствени разходи и крайни цени – съпроводени със свиване на потреблението. Но кога ще дойдат сериозни сигнали, че това вече започва да се случва, на този етап не може да се предвиди.

Финанси