Въпрос за 9 трилиона долара

Когато финансовите министри от Г-20 тази седмица призоваха Федералния резерв за „минимизиране на отрицателните ефекти“ от увеличението на лихвените нива в САЩ, те пропуснаха една ключова сума: 9 трилиона долара.

Това са заемите, дължими в долари от небанковите кредитополучатели извън САЩ. Сумата е нараснала с 50% от 2008 г. насам по данни на Банката за международни разплащания, пишеBloomberg.

В случай, че Федералният резерв повиши лихвените си нива, както се очаква през тази година, за първи път от 2006 г. насам, това ще означава по-високи разходи за бизнеса и правителствата в целия свят.

Деноминираният в долари дълг е само един пример за това колко огромно влияние ще има всяка промяна на политиката на Фед върху световната икономика.

От жилищните пазари в Канада и Хонконг до капиталовите потоци към Китай и Турция, въпросът е не дали ще има последствия, а дали ефектът от вдигането на лихвите няма да е катастрофален.

Според главния икономист на Standard & Poor'sв Ню Йорк решението на Фед няма да засегне само развиващите се пазари, но те ще пострадат най-много.

На фона на ускоряването на икономическия растеж в САЩ доларът ще поскъпне срещу кошницата от основни валути с 12.3% през юни, тъй като по-високите лихви ще направят инвестициите на американския пазар по-привлекателни, прогнозират от JPMorgan Chase & Co. при сценарий за затягане на паричната политика на Фед в средата на годината.

Силният долар автоматично ще означава по-високи цени в местните валути за международно търгуваните суровини. Така инфлацията ще се ускори, като засегнати ще бъдат най-вече развиващите се икономики.

Най-силен ще е ударът срещу Китай. Китайският дълг, частен и публичен, деноминиран в долари, възлиза на 1 100 млрд. долара. За сравнение, друга държава, която вероятно ще пострада тежко – Бразилия, дължи само 300 млрд. долара.

По-високите цени на стоките, търгувани в долари ще граничат търсенето и търговията в глобален мащаб, които и без това не са в цветущо състояние.

На практика целият свят отново ще разчита на американските потребители. Само че нито светът нито икономиката на САЩ са същите, както през 2008 г.