В ЗАЩИТА НА ИМИГРАНТИТЕ, СРЕЩУ ИМИГРАНТИТЕ

Бележки върху състоялия се през юни 2012 г. дебат в рамките на цикъла„Народът” и „гражданското общество” като ресурси на демокрацията

„С какво гражданските мобилизации ни помагат да разбираме и променяме нашето общество?” е въпросът, на който бяха търсени отговори в поредица публични дебати по инициатива наФондация за хуманитарни и социални изследвания. Проектът „Народът” и „гражданското общество” като ресурси на демокрацията” цели да предостави пространство, в което граждани и техните организации, политици и представители на социалните и хуманитарни науки да дискутират социалното значение на гражданските мобилизации в локален и международен контекст. Зачестилите гражданските протести в България се разглеждат като потенциал и ресурс за социални промени. Доколко и как, обаче, протестите получават легитимация у нас, биват разбрани и осмислени, и какви резултати произтичат от тях, са едни от проблемите, мотивирали създаването на цикъла с дискусии.

Настоящата статия представя темите, различните гледни точки и възможни решения на въпроса „за” и „против” имиграцията в България. „В защита на имигрантите, срещу имигрантите” е последният дебат от цикъла, в който взеха участие Анна Кръстева – политолог от НБУ, ръководител на „Център за европейски бежански, миграционни и етнически изследвания”, Звезда Ванкова – експерт в програмата за Европейски политики на „Институт отворено общество”, и Светла Енчева – изследовател от „Център за изследване на демокрацията” и активист. Модераторът на дискусията – социологът от СУ Боян Знеполски, уточни, че в дебата не са включени представители на държавните институции, тъй като фокусът на проекта е в начина, по който самите граждани и гражданските организации се отнасят към миграционната тема у нас. Ето защо гостите на дебата са специалисти по темата от гражданския сектор.

Първото представяне бе на доц. Анна Кърстева, която отбеляза, че за да се случи един информиран граждански дебат, е важно ясно да се артикулират понятията, през които мислим миграцията. Има разлика между „емигранти” и „имигранти” – нашите емигранти са неизбежно имигранти за приемащите ги страни. Също така в понятието „имигрант” не влизат гражданите на ЕС, както и представителите на дадена и вече улегнала диаспора. Според Анна Кръстева имиграционният дискурс трябва максимално да конкретизира за какво става дума, за да се избегнат спекулации. Ето защо според нея по-адекватно и все по-често използвано понятие е „мобилност”. Удачната му употреба е най-вече в европейски контекст, когато описваме гражданите на други европейски страни, живеещи у нас.

Миграционната тематика изразява силен патос в политическото говорене и играе ключова роля на политическата сцена в Европа, където има многобройни и разнообразни имигрантски общности. В България политизацията на имиграцията все още е твърде слаба поради недоброто познание на полето от страна на българските партии. Това, което според Анна Кръстева присъства у нас, е силен национализъм и в ляво, и в дясно на политическата ос. В България фокусът пада върху малцинствената проблематика – роми и турци, а не върху имиграцията, тъй като все още нямаме критичен брой имигранти, които да се превърнат в залог на политическата сцена. Това, което се откроява като тенденция, е, че в ситуация на криза различните „Други”, било то вътрешни (националните ни малцинства) или външни (чужденците) се „посочват” като изкупителна жертва, виновна за социалните катаклизми. С голямо безпокойство Кръстева констатира високото ниво на всекидневен расизъм в България и то институционален. Като че ли у нас все още интелектуалният дискурс за „политически коректното” не е актуален.

След като обрисува мястото на България в европейски контекст спрямо миграцията, Анна Кръстева синтезира основните дефицити в полето на имиграцията в страната. Един от първите сериозни проблеми според нея е, че работата с имигрантите е подложена на дисконтинуитета, произтичащ от проектния принцип. Имигрантската тематика е поверена в ръцете на неправителствения сектор, който е нестабилен и зависим от одобрените проекти. Това създава пречка при установяването на трайни отношения и пораждането на реални резултати от интеграцията на имигранти, които се припознават просто като временни потребители на проектите. Друг проблем е културната некомпетентност на хората, реализиращи проектите. Случва се така, че вместо да създават „мостове” и да осъществяват интеркултурен диалог, някои НПО-та тиражират стереотипи и екзотизират излишно имигрантите, чиято цел е максимална интеграция, а не културна диференциация в новото общество. „Мълчанието” и невидимостта на цели имигрантски групи, които не достигат до публичност, както и фрагментираността на гражданските мобилизации около проблемите с правата изобщо, са друг сериозна пречка. В социалната ни практика липсват крупни акции, които да обединяват и развиват културата на активното гражданско общество.

Българинът е склонен да мисли имигранта през криминален или културно-екзотичен код. За съжеление все още българското общество не демонстрира демократичен потенциал за възприемане на имигрантите, които схващаме като симпатични или несимпатични съседи, но не и като пълноценни съ-граждани. Именно липсата на демократична култура, според Анна Кръстева, затруднява интеграцията на имигрантите, а не липсата на финансови средства. Интеграцията е въпрос на демократичен ресурс и на живо, активно гражданско общество, състоящо се от местни и имигранти.

Следващото представяне на имиграционната проблематика направи Звезда Ванкова, която има богат опит като експерт, изследовател и граждански наблюдател в различни институции – Държавната агенция за бежанците, специалните домове за временно настаняван на чужденци към дирекция „Миграции” на МВР, координатор на европейския сайт за интеграция в България и други. Тя проблематизира фундаменталното разграничение между категориите „бежанец” и „имигрант”. Бежанецът по определение бяга от насилие и опасност за живота си, няма алтернатива и търси спасение, докато имигрантите (трябва да се разбира икономическите имигранти) търсят по-добър живот, сами избират и решават да напуснат страните си на произход с цел просперитет, а не защита, както в случая на бежанците. Все още, обаче, много хора у нас поставят под общ знаменател тези две категории чужденци, за които важат различни законодателства, отговорни са различни институции и интеграционни програми, подлежащи на различни морални основния.

Звезда Ванкова обръща внимание на факта, че през последните години България все по-осезаемо се превръща от страна на произход на имигранти в транзитна и приемаща имигранти държава. В ситуация на глобализация нашето общество трябва да свиква все повече, че не сме сами и че има „Други”, различни от нас, с които да се учим да живеем съвместно. Ето защо времето за правене на политики, за възпитание в толерантност и отвореност е сега. Тя констатира положителната промяна във фокуса на НПО сектора, който освен с бежанци постепенно започва да работи и с имигранти. По този начин се увеличава информираността и чувствителността към присъствието и проблемите на различните мигрантски общности у нас. Ванкова цитира добри примери и практики на СиВиЕс България и Картис, които доброволно помагат за интеграцията на бежанците в ДАБ като се грижат за децата им, докато бежанците посещават курсове по български език. Споделя също и за доброволната работа на преводачи от редки езици, които подпомагат търсещите закрила в процеса по кандидатстване за статут. Тя самата участва в гражданска инициатива „Мулти-култи китчън”, в която чрез храна и неформално общуване се поставят проблемите на чужденците у нас.

Звезда Ванкова отчита известен напредък в мобилизацията на обществото относно миграционната тематика – правят се много протести, флашмобове за защита правата на имигрантите, говори се все повече за развитие на чувствителност и толерантност към тях. Същевременно се тревожи от начина, по който се говори за проблемите на имигрантите, тъй като много хора се включват в акции, без да познават реалните нужди и проблеми на чужденците. По този начин се измества фокусът на властите към нереалистични, утопични искания, без да се постигнат конкретни резултати.

Друг важен проблем, който Ванкова визира, е свързан с местата на гражданските мобилизации и протести -„Къде протестираме и кой искаме да ни чуе?”. Масово се бъркат местата за настаняване на бежанци към ДАБ – регистрационно приемателните центрове в София, с. Баня и с. Пъстрогор, със специалните домове за временно настаняване на нелегални чужденци (СДВНЧ) в Бусманци и с. Любимец към дирекция „Миграции” на МВР. Според нея смисленото протестиране трябва да става пред парламента с искане за промяна в рестирктивните закони, третиращи чужденците в България в несъответствие с европейското законодателство.

Що се отнася до въпроса кой е най-големият враг на имигрантите, Звезда Ванкова е категорична – държавата. България прилага рестриктивни закони към чужденците, на които гледа като потенциална заплаха, а не като ценен икономически, културен и социален ресурс. През 2008 г. страната ни е приела първата стратегия за миграцията и интеграцията, а от 2011 г. е в действие новата ни миграционна стратегия, съобразена с изискванията към предстоящото присъединяване на страната към Шенген. Ето защо в стратегията се подчертава много повече думата „сигурност”, отколкото „интеграция”, която да отчита икономическия потенциал на имигрантите като полза за страната. Според Европейския индекс за интеграция България показва добри резултати в онези пунктове, по които са транспонирани европейските директиви – като принципа за събиране на семейстата на бежанците и имигранти. За сметка на това сме на последно място по отношение на образованието – както за чужденците, така и за българските деца, които не получават мултикултурно образование и не са възпитавани в толерантност и интерес към различните от нас. Звезда Ванкова завършва изложението си с цитат от социологическо проучване за социалните дистанции в българското общество:„Толерантни сме, но не докрай”.

Проучването показва, че българинът е най-толерантен към славяни и бели европейски граждани, а най-нетолерантен към цветнокожи, араби и китайци – т. нар. „нови малцинства”, които са по-нежелани и дискриминирани от ромите. Ето защо Звезда Ванкова апелира към образование, възпитание и развитие на чувствителност към „Другостта”, с която все повече ще се сблъскваме.

Последна в дебата се изказа Светла Енчева, която освен изследовател е и активист, провокиращ събития и пишещ за проблемите на мигрантите у нас. Тя направи обзор на гражданските субекти, работещи от различни перспективи в сферата на миграците. В съзвучие с предходното становище на Звезда Ванкова и тя смята, че най-силно против имигрантите са държавата и онези организации (финансирани от държавата), изпълняващи проекти за ограничаване на нелегалната имиграция. В полето на „срещу” се позиционират и крайно десните движения, които се водят от нацистки подбуди да „изчистят” всички различни от нас, без да имат специален фокус и отношение към имигрантите и миграционната тема. Тяхната омраза и агресия е на расистка основа. Други негативно настроени протестиращи срещу имигрантите са жителите на местата, където се откриват домове за настаняване на чужденци, от които местните се страхуват.

Все още имигрантските общности у нас са сравнително невидими, а онези от тях (като цветнокожите), които са расово различни стават обект на ксенофобски настроения и отношение -„Пребиваме черните, защото са черни, а не защото ги осмисляме като имигранти”.

На другия полюс стоят крайно левите движения, които са „за” имигрантите и „срещу” западната либерална система. Интересно е, че самите имигрантски организации обикновено са позитивно настроени към системата, не протестират срещу закони или процедури, нито осъществяват граждански инициативи, които да помагат реално на имигрантите. Едни от най-активните и успешно работещи НПО-та са правозащитните организации, които помагат както на бежанци, така и на имигранти. Те се борят за промени в закона, за реалното изпълняване на процедурите и оказват натиск върху институциите.

Освен от европейски и международни фондове много проекти са финансирани по линия на държавата и Министерството на труда и социалната политика. Проблемът с този тип проекти, според Енчева, е, че веднъж отчетени, не се прави много по разпространяване и прилагане на резултатите от изследванията. Все пак се чуха и примери за добри практики и проекти на НПО-та и граждански групи като доброволното гражданско наблюдение в домовете за задържане на чужденци и други. Светла Енчева възлага надеждите си върху младото поколение, което приема за ценност различието и не дели хората по раси, култури или социални принадлежности.

По време за свободната дискусия от страна на публиката се открои нуждата от това да се чуят по-критични гледни точки относно интеграцията на имигрантите, както и позицията на държавата и институциите, от които до голяма степен зависи общественото отношение. Като извод се оформи, че невидимостта и малкото на брой чужденци у нас – едва 0,5% от населението – правят публичния дебат по темата затворен в полето на специалистите. В същото време с охота се наслагват стериотипи за чужденците, за които нерядко се смята, че като такива нямат „никакви права”. Въпреки съществуването на Държавна комисия за защита от дискриминация, тя не действа активно, почти никой не подава жалби, нито се познава Законът за защита срещу дискриминацията.

На практика интеграционна политика за имигранти почти не съществува, нито пък има определен концептуален интеграционен модел, който да се следва. На финала на дискусията бе засегната темата за мултикултурализма и подпомагането на културно специфични общности, която на много места претърпява провал в осъществяването си. В представения дебат бе подкрепена по-скоро либералната политика, защитаваща индивида, а не комунитаристкото схващане на мултикултурализма, често водещ до по-голяма изолация и гетоизация на малцинствените групи. С това дискусията „В защита на имигрантие, срещу имигрантите” приключи, но остави още много теми и проблеми за обсъждане, които тепърва ще набират популярност в публичното ни пространство.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *