В навечерието сме на постнационална епоха

, Аделина Марини, Загреб, Twitter: @AdelinaMarini

Последната година от мандата на сегашния Европейски парламент и на Комисията на Жозе Мануел Барозу обещава да мине изцяло под знака на европейските избори през май 2014 г. и то в контекста на избора на път. Различното при това гласуване, както euinside неведнъж писа, е, че то ще даде възможност на гражданите да изкажат своите предпочитания и за шеф на Европейската комисия. Колко различно и как са въпроси, чийто отговор ще търсим през следващите 9 месеца. Дотогава обаче общественото пространство ще бъде залято от идеи, предложения, дебати. Колкото повече, толкова по-добре.

Добро начало в този смисъл дава един добре познат на европейската политика евродепутат – германецът Daniel Kohn-Bendit, съпредседател на парламентарната група на Зелените и Европейския свободен алианс.В съавторство с Феликс Маркад, шеф на ПР компания, с когото са съоснователи на движението „Европейци сега“, г-н Бендит отправя призив да се изостави остарялата система на националните държави и да се премине на европейско, по-високо ниво като единствения начин да се противостои на глобализацията и нейните последствия. В статия[на английски език],публикувана в The New York Times под заглавие „Лечението за Европа е властта на хората“, двамата посочват, че вече е дошло времето за транснационално, транспоколенческо, транспартийно, произтичащо отдолу нагореи финансирано от тълпата движение, което да прехвърли европейската интеграция на следващото ниво.

„Нека оставим финландците да ни научат на образование; французите да ни научат на здравеопазване; германците – на гъвкава заетост; шведите – на полово равенство“, пишат авторите като призовават европейските избори догодина да разкрият най-строго пазената тайна на политиците: че това, което те виждат като единственаформа на съвременното управление – националната държава – бързо се превръща в остаряла политическа структура. Днешните проблеми, като оскъдицата на ресурси, обезлесяването, хроничната безработица, глобалното затопляне, изчерпването на рибните резерви, по същество изцяло глобални проблеми, се нуждаят от транснационални решения.

Ако не бъде избран този логичен път на еволюция, Европа рискува да се превърне в стереотипа на Америка: „мястото с най-добрите болници, но с милиони хора без подходящо здравно осигуряване; с едни от най-напредналите технологии в света, но с много хора без достъп до тях; с университети от световна класа, но с поколения, задържани от провинциални възгледи“. Daniel Kohn-Bendit и Феликс Маркад наливат вода в мелницата на убедените, че Европа се намира на кръстопът и трябва да реши дали да поеме по пътя на по-дълбоката интеграция или да се остави на течението. Дилема, която изглежда предрешена, след като на последния юнски съвет очакваните големи амбиции бяха попарени от предпазливостта на Германия заради предстоящите парламентарни избори в страната в края на септември.

Дали преизбирането за трети мандат на Ангела Меркел ще промени нещо е въпрос, на който е ранода се отговори на този етап, но според двамата автори Европа няма да се промени на изборите през май 2014. Тя може да се промени тогава, когато политиците с европейско съзнание, избрани в националните администрации, се съгласят да прехвърлят правомощия на европейските институции. „Или ще се възползваме от силата и богатите ресурси на цялата европейска мрежа или ще се оставим да изостанем от темпото на глобализацията“, е изборът, който, според Daniel Kohn-Bendit и Феликс Маркад, трябва да бъде направен.

За да стане това обаче, трябва да изравним разбирането си за солидарност, което кризата ясно показа, че се различава диаметрално. Нещо, за което призова и финландският премиер Юрки Катайнен по време на изслушването му в Европейския парламент. Г-н Катайнен е точно този тип млад и необременен от миналото политик с европейско съзнание, който описват двамата автори и койтоописа сам себе си като принадлежащ към поколението „Еразъм“. Той обаче обърна внимание, че ако ще има по-дълбока интеграция, то тя трябва да бъде справедлива. Справедлива не в смисъл всекиму според нуждите, а всекиму според възможностите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *