В търсене на икономическия растеж на България
Не е толкова важно колко инвестиции влизат в определен регион, а каква роля са оказали те на пазарите и имат ли съществено значение в определени производства. Държавите трябва да обръщат внимание на развитието на промишлеността, тъй като тя дава тласък за растеж и на други сфери. Проф. Ксавие Рише дава пример с автомобилостроенето, като заяви, че „Източна Европа е едно ново Елдорадо за производителите на автомобили“.
Според Проф. Гарабед Минасян политическата система може да развие, но може и да спъне икономическия прогрес на страната.
В доклада си „Институционални ограничители на икономическия растеж“ той подчертава факта, че законите у нас се променят често и видимо с лека ръка. Като пример проф. Минасян дава, че един закон се е променял 8 пъти в рамките на една година.
„Честата и хаотична промяна на законите е противопоказна за действието и развитието на икономиката“. Промяната в законите у нас най-често е свързана с лобистки интереси, липсата на нужна квалификация на депутатите, некадърност и липса на професионализъм на регулаторните органи, посочва проф. Минасян.
„Кредитирането у нас е достигнало 85 % праг на насищане и това е така от 2008 г. насам“, отчита доц. д-р Григор Сарийски при представяне на доклада си „Роля на кредитирането за икономическия растеж в България до началото на кризата и след това“. Основния извод е, че кредитната активност у нас основно е подчинена на субсидиите от ЕС и евентуално преструктуриране на тези субсидии може да доведе до шок в системата. При това кредитите не се насочват към отрасли, от които може да се очаква значителен доход.
По отношение на пазара на труда, проф. д-р Искра Белева прогнозира, че за съжаление тенденция към нарастване на заетостта засега, а и в близките няколко години не трябва да се очаква. „Равнището на безработица у нас е 13 %, което е по-високо от средноевропейското“, с очакван икономически растеж от 1.0 – 1.4 %, възможността за увеличаване на заетите е почти минимална. „От 24 години преход, имаме само 8 години растеж в заетостта в периода 2000-2008 г.“, допълва проф. Искра Белева.
„Едно от заключенията, което можем да направим с моите колеги – икономисти от протеклата конференция, е, че развитието на икономиката на България ще зависи от провежданите реални реформи, намаляването на степента на регулиране на пазарни структури от страна на регулатори и институции и поемането на политическа отговорност за вземането на едно или друго решение“, коментира проф. д-р Митко Димитров, директор на ИИИ при БАН при закриване на конференцията за възможностите и ограниченията за икономическия растеж на България.