Георги Ангелов: Българските банки и чуждото финансиране

Повечето български банки са собственост на големи международни институции. През последните години това осигуряваше лесен и евтин приток на финансиране за българските банки, които използваха средствата за кредитиране на български компании и физически лица, пише Георги Ангелов, старши икономист в институт „Отворено общество, в блога на сп. „Идеалист“.

Сега някои се опасяват, че заради финансовата криза чуждите банки ще изтеглят финансирането си и по този начин ще причинят проблеми на българските си поделения. Аргументът е: „Централите ще спасяват себе си, а не българските си поделения“.

Засега това твърдение не се подкрепя от данните, и то като имаме предвид, че няколко от най-тежките месеци на световните пазари вече минаха. Въпреки това нека разсъждаваме по-дълбоко над този аргумент.

1. Финансирането, отпуснато от чужди банки на българските им поделения, е под формата на собствен капитал и депозити. Собственият капитал не може да бъде изтеглен.

2. Депозитите може да бъдат изтеглени ? но само ако българската банка има наличност, за да ги плати. Финансирането от чужбина като цяло е използвано за отпускане на кредити, така че не може лесно да се изтегли.

3. Разбира се, българските банки имат определена ликвидност и тя може да бъде изтеглена веднага. Тази ликвидност обаче е минимална сума в сравнение с възможностите за рефинансиране от други източници.

Защо някой би изтеглил един-два милиарда от България, при положение че Европейската централна банка отпуска стотици милиарди евтино финансиране, а повечето европейски правителства предлагат да рекапитализират банките в размер също на стотици милиарди.

4. Евентуално рязко изтегляне на цялата ликвидност на българските банки към чужбина ще осигури няколко милиарда на чуждите им собственици, но ще им донесе и поне 10 млрд. евро загуби на собствен капитал и инвестиции (тъй като БНБ ще поеме контрол върху банките заради неспазване на регулативни изисквания), както и загуби на трудно извоюван пазарен дял (и дългосрочни възможности за печалби).

5. Ако някоя банка иска да се изтегли от региона, тя по-скоро би продала дъщерните си банки тук, отколкото да ги фалира. Първото ще донесе повече приходи от второто.

6. На практика, докато имат дългосрочен интерес към България, чуждите банки няма да имат стимул да влошават положението на българските си поделения ? точно обратното, ще ги поддържат стабилни и ще пазят пазарния си дял. Засега те имат дългосрочен интерес и ако не се правят много грешки в икономическата политика, ще продължат да имат такъв.

От всичко по-горе изглежда, че рязко издърпване на ликвидност от българската банкова система едва ли може да се очаква. Реалистично погледнато, има следните три варианта:

1) продължаване на притока на финансиране към българските банки;2) спиране на притока на чуждо финансиране към българските банки;3) спиране на притока плюс постепенно изтегляне на част от финансирането.

При първия вариант кредитната експанзия ще продължи, при последния ? ще спре. При средния ще продължи, но по-бавно. Съответно ще бъде и влиянието върху икономиката.

Първият вариант е възможен при стабилна и реформаторска икономическа политика, която се възприема за устойчива и насърчаваща развитието.

Последният вариант също е възможен ? при прекалено популистки и необмислени действия, които правят инвестициите тук рискови.

С две думи, всичко зависи от местната икономическа политика. Показали сме, че можем да гоним инвеститорите (1990?1996), показали сме, че можем да ги привличаме (2005?2008). Дано покажем, че можем да си вземем и поука от тези епизоди.