Георги Ангелов: Кабинетът трябва да помисли за намаляване на осигуровките

Георги Ангелов е старши икономист в институт „Отворено общество“. Завършил е финанси в Университета за национално и световно стопанство, става докторант по публични финанси от същия университет през 2003 г.

– Г-н Ангелов, какво ви се падна от баницата с късметите на Коледа?
– На Коледа имахме питка с паричка – и на мен се падна паричката.
– Преди дни финансовият министър Симеон Дянков направи прогноза, че през пролетта България ще започне да излиза от кризата. Тогава ли ще поемат глътка въздух фирмите и гражданите? Каква е вашата прогноза – кога ще усетим първите симптоми на излизане от рецесията?
– Първите сигнали за излизане от рецесията вече ги виждаме – най-вече при износа. Но първите сигнали са едно нещо, а излизането от кризата е съвсем друго. Кога и с каква скорост ще се случи възстановяването на икономиката е въпрос, който в голяма степен зависи от политиката на правителството.
Ако правителството пази финансовата стабилност и наблегне на реформи, които увеличават потенциала на икономиката, тогава ще видим много по-скоро и много по-силно възстановяване. От друга страна, ако се завие към популизъм и се разпусне бюджетната дисциплина, тогава 2010 г. ще бъде още една година на рецесия. Затова въпросът не е в прогнози, а в политики – ако правителството има желание и кураж за реформи, много скоро ще усетим подобрение. Подобрение на бизнес средата, модернизация на институциите, напредък към Еврозоната, намаление на осигуровките, приватизация – това са част от реформите, които бих искал да видя през 2010 година. Те могат да ни издърпат бързо напред.
– Краят на годината беше белязана с икономии. Правилно ли е да се бавят плащания – на лекари, на фермери, както и социални плащания, за да се балансира бюджетът?
– Забавянето на плащания не е икономия. Икономия е намалението на разходи. За разлика от други сфери обаче здравеопазването и земеделието трудно могат да се оплачат от някакво значимо съкращаване на разходите. Между другото интересно е, че България вероятно е единствената страна в Европа, която отделя повече пари за субсидии на земеделците, отколкото за здравеопазване. За мен това е абсолютно непонятно и трябва да се промени, но това е друга тема. През 2009 г. трябваше да видим повече истински икономии – съкращаване на неефективни разходи от бюджета, а не просто забавяне на едни или други разходи. Според едно европейско изследване България има най-ниска ефективност на бюджетните разходи. С два пъти по-малко разходи страната ни може да постигне същото качество на публични услуги. Накратко, половината бюджет изтича без никаква полза. Дано през 2010 г. да видим повече реформи, които да намалят неефективността, да осигурят по-качествени публични услуги и в същото време да облекчат данъкоплатците.
– Ще има ли актуализация на бюджет 2010 г. според вас и в каква посока ще бъде тя?
– Ако правителството си върши работата, пази стабилността и прави реформи, е възможно през 2010 г. да имаме растеж на икономиката и следователно повече приходи. Съответно ще има възможности за промени в бюджета. Отсега е ясно, че при наличие на повече приходи ще има и повече разходи в бюджета. Но се надявам да се задели поне малка част от средствата и за намаление на данъчно-осигурителното бреме. Едно намаление на осигуровките от 8-10% би облекчило пазара на труда и би подпомогнало създаването на поне 200 хиляди работни места. В среда на растяща безработица намаленията на осигуровките са много силен инструмент за увеличаване на заетостта и те трябва да се използват.
– Ще има ли промяна в данъчната политика тази година?
– В данъчната едва ли – но, както казах, надявам се да има промяна в осигуровките. Да не забравяме, че осигуровките върху труда са най-големият данък в България. Данък печалба и данъкът върху доходите са 10%, ДДС е 20%, а осигуровките са 30%.
– Какви стъпки според вас трябва да бъдат предприети във връзка с бъдещото ни членство в Еврозоната?
– Необходимо е да се поддържа балансиран бюджет и да се пази финансовата стабилност. Необходими са и реформи, които да увеличат конкурентността на икономиката. Но най-голямото предизвикателство ще бъдат неикономическите, неофициалните „критерии“ за членство в Еврозоната.
Отсега е ясно, че докато България има имидж на страна, която не се бори ефективно с организираната престъпност, която има неефективна съдебна система и която не може да усвоява еврофондовете (а се опитва да ги краде), няма да влезем в Еврозоната. Не само Симеон Дянков, но и другите министри трябва много да се потрудят, за да се придвижим към Еврозоната.
– Сериозни стъпки се заявяват и в посока на пенсионната реформа – увеличаване на възрастта за пенсиониране, създаване на т.нар. мултифондове. Какво е мнението ви какво най-бързо трябва да се случи в пенсионната система през тази година?
– Аз подкрепям по-сериозни пенсионни реформи, които да подобрят дългосрочната устойчивост на системата, да насърчат спестяванията, да намалят бремето върху работещите и да осигурят по-добри пенсии. Например много се говори за вдигане на пенсионната възраст, но това е един административен инструмент, който при това ще се реализира бавно и постепенно през следващото десетилетие. По-добре би било да се даде стимул хората сами да отлагат пенсионирането си. Една възможност е да се даде много по-висока пенсия на човек, който се пенсионира по-късно. Така хората сами ще вземат решение кога да се пенсионират, вместо да се интересуват от административно определена пенсионна възраст. Но по-важно е пенсионната система да стане система, която трупа реални пенсионни спестявания – а не както досега, да бъде система, която трупа пенсионни обещания без реално покритие. Т.е. трябва да преминем към капиталонатрупващ модел на пенсионна система вместо досегашния разходопокривен.
– Вие неведнъж говорите за премахване на монопола на НЗОК, как виждате едни бъдещи промени в тази система? Идеите на ГЕРБ претърпяха сериозни промени, неотдавна стана ясно, че се обсъжда вариантът в здравните фондове да се осигуряват само работещите, а хората, за които плаща държавата, да останат в здравната каса. Предишната концепция предвиждаше частните фондове да се конкурират за допълнителния задължителен пакет от медицински услуги и всички граждани да се осигуряват в тях. Как гледате на тези промени?
– Най-добрата здравна система в Европа е в Холандия. Там здравните фондове са частни и се конкурират, болниците също са частни и се конкурират. Държавата единствено определя правилата и следи за тяхното спазване – всичко останало е оставено на свободния избор, на конкуренцията и на частния сектор. Според мен подобен модел трябва да целим и тук. От тази гледна точка предложенията не отиват достатъчно далеч.
Всички предложения на практика запазват монопола на здравната каса и се опитват да „надграждат“ над него. Но как надграждаш при криви основи? Здравната каса не трябва да се надгражда, а трябва да се конкурира. Всеки един от нас трябва да има възможност да реши дали да плаща здравните си вноски на държавната здравна каса или на частна здравна каса (или да си купи здравна застраховка, или да си открие лична здравна сметка). Тогава ще видим истинска конкуренция, защото всички ще се конкурират за привличане на осигурени чрез предлагане на по-изгодни условия и по-качествена здравна услуга.
– Относно печалбите на частните здравни фондове се предложи те да имат правото да формират печалба две години след старта на реформата. Преди това те ще могат да я реинвестират в осигуряване на офиси във всички областни центрове и изграждане на информационната си система, която трябва да е съвместима с тази на здравната каса. Правилно ли е това според вас?
– Ясно е, че първите години няма да има печалби – а ако има, те ще бъдат реинвестирани. Пенсионните фондове бяха на загуба няколко години след началото на реформата, именно защото инвестираха, а все още нямаха приходи. Така че ми се струва, че това въобще не е въпрос на законодателно уреждане, това е реалността.
– Каква прогнозирате, че ще бъде инфлацията през тази година?
– Зависи. Акцизът върху цигарите ще има принос върху инфлацията. Цената на петрола, ако продължи да се покачва, също ще окаже влияние. Ако икономиката започне да расте бързо, това също ще се отрази, тъй като ще започнат да се покачват заплатите. Така че най-вероятно инфлацията ще е ниска, около 1% – но с възможности да е и по-висока според развитието на цените на петрола и икономическото възстановяване. Политиката на Европейската централна банка също е важна, защото в крайна сметка тя управлява инфлацията в Еврозоната и нейната периферия, където сме ние.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *