Германия, подобно на Гърция, трябва да се промени за доброто на Европа

Допреди десет години Германия е болният човек на Европа. Нейната икономика страда от бавен растеж и висока безработица, а редица големи производители се изнасят в търсене на по-ниски производствени разходи. Днес обаче, дори и на фона на икономическа криза, безработицата е по-ниска, отколкото преди пет години, а Германия е четвъртата по големина икономика на света и вторият най-голям износител на стоки, след като наскоро отстъпи първото място на Китай.
Делът на излишъка по текущата сметка от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната през тази година се очаква да бъде по-голям от този на Китай. Тези впечатляващи постижения показват, че Старият континент съвсем не е толкова летаргичен и неспособен на радикални икономически промени.
И все пак, тъкмо в успеха на Германия се крие и една от причините за проблемите, с които се сблъскват другите европейски страни, колкото и парадоксално да звучи това. Това налага най-голямата икономика в Европа да се промени, редом със задлъжнелите страни като Гърция, което ще едобро за цяла Европа и ще бъде в интерес на самите германци, се казва в анализ на The Economist.
Старите и новите добродетели на Германия
Впечатляваща икономическа гъвкавост на Германия се дължи на съчетаването на нейните традиционни добродетели с нови. Благодарение на това работодателите в страната успяват да постигнат консенсус с профсъюзите в случаите, когато разходите за труд трябва да се задържат. Малките и средни фирми, по-известни като „Mittelstand“, които често са семейни, се превръщат в гръбнак на немската икономика.
Икономиката на Германия се либерализира значително през последните десет години, докато бизнесът безмилостно намалява реалните заплати, за да издържи на конкурентния натиск след въвеждането на еврото през 1999 г. Разходите за единица труд в страната намаляват средно с 1,4% на година в периода от 2000 до 2008 г., докато във Франция и Великобритания те се увеличават с 0,8-0,9%. В САЩ разходите за работна ръка също намаляват през този период, но два пъти по-слабо в сравнение с Германия.
Въпреки че рецесията удари силно Германия през 2009 г., икономиката на страната е в по-добра форма сега, отколкото е била преди десет години. Същото не може да се каже за Франция, която отхвърли възможностите на аутсорсинга, или за Южна Европа, където заплатите се увеличиха много повече с сравнение с нарастването на производителността на труда.
Правителството на Германия все пак трябва да признае, че успехът е отчасти за сметка на европейските съседи на страната. Германците често посочват, че отказът им от немската марка преди десет години е огромна саможертва, но практиката показва, че те са спечелили много повече от въвеждането на еврото от другите европейски страни, където Германия изнася близо половината от своя износ.
И докато останалите страни от еврозоната харчат нашироко, немците продължават да спестяват. Всичко това води до натрупването на огромни излишъци по търговския баланс и текущата сметка на Германия. В същото време спестяванията на местното население се инвестират в чужбина, и то най-често в ипотечни ценни книжа от САЩ или в държавни облигации на страни като Гърция.
Германия трябва да насърчи потреблението и инвестициите
Подобни дисбаланси в икономиката не могат да съществуват вечно независимо от това дали са дефицити или излишъци, както е в случая на Гърция и Германия. Наличието на дисбаланс е лошо, но въпреки това държавите с излишък често се считат за жизнени икономически, за разлика от другите, които се смятат за лошо развити.
В крайна сметка тежестта от корекцията, която трябва да елиминира тези дисбаланси, пада изцяло върху плещите на страните с дефицит, при положение че всички държави в рамките на валутната зона трябва да дадат своя принос.
През последните седмици се обсъдиха всякакви варианти за справяне с фискалната криза в Гърция, дори и създаването на Европейски валутен фонд. Идеята, че Германия също трябва да коригира своите излишъци, чрез по-малки спестявания и по-голяма консумация и инвестиции обачеостава неприемлива за правителството на немския канцлер Ангела Меркел.
Неоспоримо е, че съседните на Германия страни имат много работа за вършене в икономически план: те трябва да либерализират пазарите си на труд, подобно на Германия, и трябва да затегнат фискалната си политика. Но в същото време Германия също трябва да даде своя принос, като насърчи потреблението и инвестициите, което ще доведе и до растеж и на брутния вътрешен продукт на страната.
Освен това Германия може да си позволи да намали данъците, без да се страхува, че това може да увреди публичните й финанси. Икономическите реформи в страната ще бъдат от полза както за немските потребители, така и за еврозоната, с която Германия е тясно обвързана.
Единната европейска валута дължи много на икономическата мощ на Германия, но ако страната не се реформира в икономически план, всички страни от еврозоната ще страдат, като Германия може се окаже в крайна сметка сред най-губещите, пише изданието.