Германия проваля Европа

Светът не може да си позволи Европа да загуби едно десетилетие, обяви Джейкъб Лю, министър на финансите на САЩ.

Последните данни за Европа не са изненадващи. За третото тримесечие в еврозоната се отчита растеж от само 0.6% на годишна база. Това забавяне не се дължи на страните, засегнати най-силно от кризата. Гръцката икономика дори се развива по-бързо в сравнение с другите държави в еврозоната. Испания и Ирландия също се възстановяват. Икономиките в ядрото на валутния съюз обаче вече са изтощени. В Германия икономическият ръст е само 0.1% през третото тримесечие, след свиване на икономиката със същият темп в предходните три месеца, пише The Economist.

Германският канцлер Ангела Меркел е обект на много критики. Германия трябва да направи повече, за да стимулира вътрешното потребление и инвестициите, казват критиците. Това ще помогне на страни като Франция и Италия, които преминават през тежки структурни реформи.

По-големият износ също ще намали свръхпроизводството в Германия. Стимулирането на търсенето ще повиши цените – това спаси еврозоната от дефлация. Цените във валутния съюз през октомври се повишиха с 0.4% на годишна база, което е далеч под тавана от 2%, пределен от Европейската централна банка.

Подобни призиви се чуват и в самата Германия. Марсел Фрацшер, съветник на икономическия министър Зигмар Габриел, смята, че Германия трябва да увеличи инвестициите за собствено добро.

Според него голяма част от сегашния успех на страната е „илюзия“, която се дължи на недостатъчните инвестиции във всяка област – от пътищата през образованието до заводите. Финансовият министър Волфганг Шойбле отговори на това като обеща допълнителни 10 милиарда евро за инвестиции за период от 3 години след 2016 г., а 5 милиарда вече са определени за пътища и мостове. Това обаче се равнява на едва 0.1% от брутния вътрешен продукт и изглежда повече символично, отколкото значимо. Наистина мерките няма да увеличят бюджетния дефицит, защото главният приоритет на Шойбле остава „черната нула“ в баланса на бюджета за 2015 г.

Кристоф Шмид, председател на Съвета на икономическите експерти, които съветват правителството, смята, че „черната нула не трябва да бъде фетиш“. Регионалните правителства в Германия, а не федералното, трябва да увеличат публичните инвестиции. Според него проблемът е, че частните инвестиции са твърде малко. В свободна пазарна икономика като Германия, правителството не може да нареди на фирмите да инвестират повече у дома, отколкото в чужбина. Ако бизнесът предпочете друга посока, това означава, че Германия е нерентабилно място за инвеститорите.

Съветът на мъдреците този месец се скара на правителството на Меркел. Бизнесът се тревожи от щедростта на кабинета към държавните помощи, което противоречи на комбинацията в Германия на застаряващо население и намаляване на работната сила. Коалицията на Меркел с лявоцентристките социалдемократи увеличава позволи на германците да се пенсионират на 63 г., ако имат достатъчен трудов стаж.

Предприемачите са притеснени и от новата минимална заплата от 8.50 евро на час, която ще влезе в сила от януари 2015 г. Противно на надеждите, че това ще даде тласък на потребителското търсене, някои работници просто ще загубят работата си, смята Шмид. Хората, чието заплащане се увеличи, след това ще могат да претендират за по-малко социални помощи и така те няма да имат много излишни доходи, които да харчат.

Според Шмид поредната грешна стъпка е във финансирането за енергийната политика – да се субсидира слънчевата и вятърната енергия, но не и ядрената. Това само увеличава енергийните разходи на фирмите. Друга грешка е закон, който ограничава покачването на наемите, а това вероятно просто ще ограничи строителството на нови имоти.

Различията между чуждестранните икономисти, които искат повече стимули, и германските, които смятат, че проблемите се крият другаде, отчасти е отражение на различните философии. Англосаксонските икономисти оценяват проблемите в Европа и Германия като функция на недостатъчното търсене. Повечето германски икономисти не са съгласни.

„В Европа нямаме кейнсианска криза, затова кейнсианските мерки няма да подействат“, смята Ханс-Вернер Зин, директор на института Ifo в Мюнхен. В кейнсианската икономика при влошаване на икономическите фундаменти държавата може да се намеси в подкрепа на бизнеса. Германските икономисти се притесняват повече за условията в икономиката, според традицията на неолиберализма, която по принцип не одобрява държавната намеса.

На практика, според Шмид, дихотомията е преувеличена. „Ние не отричаме кейнсианството, когато то е уместно“, казва той.

През 2009 г. Германия отговори на шока от кризата със силни икономически стимули. Сега обаче „кейнсианството не е отговорът“, защото има по-голям нужда от структурни реформи в засегнатите от кризата държави.

Ниската инфлация в Германия е знак за слабост и източник на безпокойство за околните страни. Според Зин крайната цел на реформите е намаляване на разходите в южната част на еврозоната в сравнение с тези на север, като по този начин се увеличи конкурентоспособността. Той признава, че така Германия вероятно ще регистрира 5% инфлация за срок от 10 години или на юг може да се стигне до дефлация в същия размер, а може да се случат и двете неща.